Решение № 7603 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2860/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 195 от 05.02.2026 г. на Административен съд (АС) – Ямбол по адм. дело №327/2025 г.

С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо, изх. №02-280-6400/1391 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 (Уведомително писмо №02-280-6400/1391 от 01.06.2025 г., УП) на изпълнителния директор на ДФЗ, В ЧАСТТА с която на Кооперация „Производствено – търговска кооперация (ПТК) „Съгласие““, гр. Стралджа (Кооперацията) е отказано изцяло оторизиране и плащане по интервенция „Екосхема за намаляване използването на пестициди“ (Еко-НИП) за сума в размер на 155 986,17 лева; преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявление с УИН 28/270723/13678 за кампания 2023 г. в отменената част на акта и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че неправилно съдът приема, че в акта не са посочени правни и фактически основания за издаването му. Видно от съдържанието на процесното писмо, на 19 страници са изложени подробно всички основания, послужили за издаването му. Обективният факт, който е деклариран от Кооперацията, а именно използване на препарат за растителна защита (ПРЗ) от първа професионална категория е подведен правно под чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3/10.03.2023 г., Наредбата), като неспазване на изискване по глава втора, а то по силата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е основание за отказ да се признае право на подпомагане.

Излага съображения, че при заявено подпомагане за прилагане на втората практика е необходимо да се провери и дневника за проведени растително защитни мероприятия, но при установено от фактурите неспазване на забраната за препарати от първа професионална употреба и/или тотални хербициди, то тогава воденето на дневника – в него да се отразяват всички проведени растително защитни мероприятия е без правно значение. Твърди, че с дневника се доказва отразяване на операциите по прилагане на продукти за растителна защита (ПРЗ). Фактът на ползваните ПРЗ се установява от разходооправдателните документи. Второто кумулативно условие на чл. 41, ал.1, т. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. се проверява само когато е изпълнено първото по т. 1 от същата разпоредба.

Счита, че дневникът е частен документ поради което няма доказателствена сила и не доказва използването на ПРЗ само върху вписани в него парцели. Условие за допустимост за подпомагането по схемата се отнася до стопанството и представлява забрана за каквото и да е ползване на ПРЗ от първа професионална категория, чието неспазване е основание да се откаже изцяло плащане по схемата.

Излага доводи за неправилно определен размер на присъдените разноски с оглед своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Моли обжалваното решение да се отмени, а ако същото се потвърди да се намали размерът на присъдените разноски. Претендира разноски за две съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът – ПТК „Съгласие“ оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски съгласно представен списък.

Ответникът се представлява от адв. С. Ангелова – Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява следното:

На 13.07.2023 г. Кооперация „ПТК Съгласие“, гр. Стралджа, е подала Заявление за подпомагане с УИН:28/270723/13678 за кампания 2023 г. по няколко интервенции за подпомагане, между които и Еко – НИП – Практика 1, за 109 парцели за подпомагане, с обща площ 1527,18 ха.

Процесният препарат за растителна защитна (ПРЗ) „Фокстрот 69 ЕВ“ е бил закупен от жалбоподателя с Фактури № 9000008569 от 31.03.2023 г., № 0400017410 от 28.03.2023 г. и № 1000075207 от 20.03.2023 г. наред с други ПРЗ.

Представен е Дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, проверен на 04.12.2023 г. от старши инспектор Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Ямбол, в който изрично е отразено, че се води съгласно изискванията на Закона за защита на растенията (ЗЗР) и използваните ПРЗ и торове са разрешени за употреба през 2023 г.

Видно от Писмо, изх. № ПРЗ-508 от 21.06.2024 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) се установява, че препаратът „Фокстрот 69 ЕВ“ е препарат първа категория, като от 08.08.2023 г. е определен като втора професионална категория за употреба.

Със Заповед №РД11-1867 от 08.08.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ е изменено Удостоверение №0518 от 12.07.2007 г. на генералния директор на Националната служба за растителна защита, сега БАБХ относно процесния ПРЗ, като на стр. 2, в частта „Категория за употреба: цифрата „I“ се заменя с думите „втора професионална“.

От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че закупеният ПРЗ „Фокстрот 69 ЕВ“ е бил използван в 674,97 ха от парцелите, засети с пшеница и ечемик, които са били заявени от Кооперацията за подпомагане по схема Еко – НИП за кампания 2023 г. Третирането е било извършено в периода 08.04.2023 г. – 15.04.2023 г., като тези факти са установени от вещото лице след направена справка и съпоставяне на информацията от Електронната платформа за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности и Дневника за растителна защита на стопанството.

За да постанови обжалваното решение АС – Ямбол е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но от съдържанието на оспорената му част, както фактическото, така и правното основание за отказа за плащане по схемата Еко – НИП е неясно и би могло да се извлече единствено по тълкувателен път, което не отговаря на изискването на закона в акта да са изложени ясни и непротиворечиви мотиви.

Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В тази насока е изложил съображения, че съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведената растителна защита и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти. Според съда прилагането на продуктите за растителна защита следва да се констатира чрез проверка, както на разходооправдателните документи за закупуването им, така и на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, че със същите ПРЗ са третирани заявените за подпомагане площи, т. е. тези препарати са приложени. Поради това съдът е счел, че административният орган, като не е извършил проверка върху кои площи е използван недопустимият препарат, както и не е изискал и проверил дневниците за проведената растителна защита и торене, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и по-конкретно на принципа за изясняване на фактите и обстоятелствата, залегнал в разпоредбата на чл. 35 АПК, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Съдът е посочил, че между страните няма спор, че процесният ПРЗ „Фокстрот 69 ЕВ“ е бил закупен от жалбоподателя с наличните по делото фактури. Според заключението на вещото лице по назначената експертиза, (което съдът е кредитирал изцяло), този ПРЗ е бил използван в част от площите, които са били заявени от Кооперацията за подпомагане по схема Еко - НИП за кампания 2023 г., и конкретно върху 674,97 ха, като парцелите са представени в табличен вид с посочване на блока (парцела), засадената култура и третираната площ в дка. Експертът е категоричен, че ПРЗ „Фокстрот 69 ЕВ“ е селективен хербицид, предназначен за третиране на житни култури — пшеница и ечемик.

Първоинстанционният съд е установил, че препаратът е попадал в първа професионална категория, но в последствие със Заповед № РД 11-1867 от 08.08.2023 г. на директора на БАБХ е преминал във втора професионална категория, без да са променяни неговия химически състав и характеристики. Следователно, в указания срок по чл. 46, ал. 4 от Наредба № 3 (от 1 до 31 декември), който не е променян в различните редакции на разпоредбата, когато кандидатите следва да представят своите документи (декларация, опис и фактури и/или фискални касови бележки) този ПРЗ вече е бил от втора професионална категория, която не е променяна след това. ПРЗ „Фокстрот 69 ЕВ“ е бил от втора професионална група и при издаване на оспореното УП. Съдът е отбелязал, че според чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3/2023 г. професионалната категория на ПРЗ се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (Наредба № 4), който за 2023 г. е определен до 21.07.2023 г. съгласно § 3, т. 2 от ПЗР и съвпада със срока по чл. 5, ал. 1 от тази Наредба (§ 3, т.1 от ПЗР), независимо от общо установеното правило, че срокът по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 изтича 25 календарни дни след този срок. В конкретния казус категорията на ПРЗ е променена само няколко дни след 21.07.2023 г. и то без да е променен неговият химичен състав и начин на действие. С оглед на изложеното съдът е приел, че административният орган е бил длъжен да изложи мотиви, от които да е видно към кой момент е преценил, че следва да се проверява категорията на процесните ПРЗ и съответно въз основа на кои фактически и правни основания, което в случая не е сторено.

Съдът е изложил още, че в конкретния казус препаратът е използван не върху цялата заявена площ от 1 527,18 ха, а само върху 674,97 ха, докато отказът за подпомагане е пълен, т.е. обхваща цялата заявена площ по екосхемата и е оторизирана сумата от нула лева. Тъй като интервенцията Еко - НИП се прилага на ниво „парцел“, допустимостта следва да се определя за всяка единица площ поотделно.

Въз основа изложеното, първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на издадения административен акт, в обжалваната му част, и го е отменил, върнал е преписката на административния орган и е присъдил разноски с оглед изхода на спора.

Решението е неправилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

С оглед на горното, доводите на касатора, за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, са неоснователни.

Останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда за наличието на основания за издаване на оспорвания административен акт.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган

Неправилно съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено при липса на мотиви.

В Приложение № 19 към УП, в Таблица 19.2 и поясненията към нея, е посочено фактическото основание за постановения отказ за финансиране - употребата на ПРЗ „Фокстрот 69 ЕВ“ от първа категория. Съгласно поясненията към колона 3 е налице хипотезата на чл. 41, ал. 5 във връзка с ал. 3 и 1 от Наредба № 3/10.03.2023 г. за отказ за подпомагане - заявените по Еко - НИП площи са приети за недопустими за подпомагане поради употреба на препарат, който е първа професионална категория на употреба, съгласно класификацията му към последния ден от срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4/2023 г. за условията и реда за подаване на заявленията за подпомагане на интервенции за подпомагане на площ и животни. Изложеното опровергава изводите на първоинстанционния съд, че в административния акт не са изложени мотиви към кой момент се преценява категорията на процесния ПРЗ.

В пояснението към Таблица 19.1. е посочено и основанието на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3/10.03.2023 г. за намаляване на размера на плащането или отказа му в случаите, когато кандидатът не е спазил изискванията по глава втора, където се намира и чл. 41 от Наредба № 3/10.03.2023 година.

Следователно в таблиците и поясненията към тях в Приложение 19 към УП се съдържат фактическите и правни основания за постановения отказ за финансиране, поради което не се подкрепят изводите на съда за порок на оспорения акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Условията и редът за прилагане на интервенции под формата на еко схеми са уредени в Глава втора, Раздел IV, чл. 37 - чл. 47 от Наредбата.

В съответствие с § 50 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. (ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 4.06.2024 г.), за заявленията, подадени през кампания 2023 г., се прилага досегашният ред.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция преди изм. – ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 4.06.2024 г.), допустими за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики:

1. върху площите не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и

2. ако се прилагат продукти за растителна защита - инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба, или

3. се прилагат феромонови уловки съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на БАБХ.

В чл. 41, ал. 2 от Наредбата (в приложимата редакция) е предвидено, че право на подпомагане по екосхемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които:

1. прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и 2 или по т. 3;

2. отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене.

Редът и начинът за доказване на екологично насочените земеделски практики са посочени в чл. 41, ал. 3 от Наредбата (в приложимата редакция), според която земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (ДВ, бр. 30 от 2023 г.) (Наредба № 4 от 2023 г.).

Предвид цитираната нормативна уредба, поставените изисквания са кумулативни и съдът правилно е приел, че са относими към предмета на спора.

Доводите на касационния жалбоподател, че ползването на ПРЗ се установява единствено от разходооправдателните документи и подадената декларация по чл. 46 от Наредбата, поради което ДФЗ няма задължение да проверява и дневника за проведените растителнозащитни мероприятия, не кореспондират с визираните по-горе правила за подпомагане по обсъжданата схема и правилно не са възприети от решаващия съд.

В Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за програмен период 2023-2027 е предвидено, че интервенциите се доказват чрез проверка на дневниците за растителна защита и чрез разходооправдателни документи за закупените ПРЗ и феромонови уловки, като земеделските стопани са задължени да отразяват коректно всички операции с прилагане на ПРЗ през съответната година в дневника.

Съгласно чл. 115а ЗЗР земеделските стопани, които произвеждат растения и растителни продукти, и професионалните потребители на продукти за растителна защита са длъжни да водят записи по член 67, § 1, изречение второ от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и по Приложение I, Част А, т. 9 и 10 към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните.

В член 67, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 е посочено, че производителите, доставчиците, дистрибуторите и вносителите на продукти за растителна защита съхраняват документация на продуктите за растителна защита, които произвеждат, внасят, изнасят, съхраняват, употребяват или пускат на пазара, най-малко пет години. Професионалните потребители на продукти за растителна защита съхраняват в продължение най-малко на три години документацията на използваните от тях продукти за растителна защита, съдържаща наименованието на продукта за растителна защита, времето и дозировката на приложение, района и културата, върху които е използван продуктът за растителна защита.

В съответствие с чл. 142, ал. 3 ЗЗР (в приложимата редакция преди отм. ДВ, бр. бр. 102 от 2023 г.), земеделските стопани са длъжни да водят записи за употребените количества и видове торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати.

Разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЗР предвижда контролът върху продуктите за растителна защита и търговията, преопаковането, съхранението и употребата им се извършва при условия и по ред, определени в наредба на министъра на земеделието и храните. В изпълнение на законовата делегация е приета Наредба № 8 от 23.02.2021 г. за условията и реда за контрол върху продуктите за растителна защита, търговията, преопаковането, съхранението и употребата им. В Наредбата са уредени контролните правомощия на БАБХ по отношение на употребата на ПРЗ от земеделските стопани – чл. 15 – 20, като в чл. 16 е посочено, че Българската агенция по безопасност на храните администрира и поддържа уеб базирана платформа за отразяване на проведените растителнозащитни мероприятия и торене, проследяване движението на ПРЗ и торове до краен потребител.

В Наредба № 13 от 26.08.2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности, са установени нормативните изисквания за условията и реда за оповестяване на растителнозащитните дейности, включително чрез създадената електронна платформа за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности.

Изложената нормативна уредба показва, че употребата на ПРЗ от земеделските производители е подчинена на подробно уредени изисквания и механизми за контрол за спазването им, което от своя страна позволява на административния орган да извърши необходимите административни проверки за употребата на ПРЗ от земеделските производители посредством данните в дневниците им за проведените растителнозащитни мероприятия – какви препарати, върху кои земеделски площи, през какъв период от време и пр. са извършени, както и при необходимост да провери достоверността на данните или събере допълнителна информация. Дали ще бъдат ценени и в каква степен тези данни според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по преписката е преценка на административния орган.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3/10.03.2023 г. (в приложимата редакция) кандидатите по екосхемата по чл. 41 могат да докажат закупените продукти за растителна защита, като представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки. Тази разпоредба има за цел установяването на положителни факти за кандидата, в подкрепа на заявлението, че са изпълнени условията за подпомагане по чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 2 за Практика 1. Трябва да се отбележи, че формулираният текст на декларацията по чл. 46, ал. 1 от Наредбата: „Декларирам, че не съм използвал продукти за растителна защита на заявените от мен площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 (пестициди т. 1 и т. 2) съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.“, при изисквания кратък отговор с „да“ или „не“, позволява различен лингвистичен подход при отговора и създава двусмислие. Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Наредбата (в приложимата редакция) предвижда, че право на подпомагане по екосхемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които: 1. прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и 2 или по т. 3; 2. отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Изпълнението на тези кумулативни условия следва да бъде установено по несъмнен начин, което включва и проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия.

Като не е извършил проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене на Кооперация, административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, но последното не е съществено, тъй като от приетите в настоящото производство доказателства се установяват материалноправните предпоставки за постановяване на процесния отказ.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая плащането е за хектар, и че помощта се определя за хектарите, отговарящи на условията, т.е. че извършените намаления трябва да са само за недопустимите хектари, а не за всички заявени по интервенцията площи.

Съгласно съображение 62 от Регламент (ЕС) 2021/2115 общата селскостопанска политика следва да гарантира, че държавите членки постигат по-добри екологични резултати при зачитане на местните потребности и действителното положение на земеделските стопани. В рамките на директните плащания, предвидени в стратегическите планове по ОСП, държавите членки следва да установяват доброволни еко схеми за земеделските стопани, които следва да бъдат изцяло съгласувани с останалите имащи отношение интервенции. Те следва да бъдат определени от държавите членки или като плащане, предоставено за стимулиране и възнаграждаване на предоставянето на обществени блага в рамките на селскостопански практики, благоприятни за околната среда и климата, или като компенсация за прилагането на такива практики. И в двата случая те следва да са насочени към подобряване на екологичните и климатичните резултати на ОСП и съответно следва да бъдат замислени така, че да надхвърлят задължителните изисквания, които вече са предвидени съгласно системата на предварителни условия.

В член 31, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115 е посочено, че държавите членки подпомагат съгласно настоящия член активните земеделски стопани или групите от активни земеделски стопани, които се задължават да прилагат селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните и спомагащи за борбата с антимикробната резистентност. Подпомагането за конкретна екосхема е под формата на годишно плащане за всички хектари, отговарящи на условията за подпомагане, които са обхванати от задълженията. Плащанията се отпускат под формата на: a) плащания, които допълват основното подпомагане на доходите, установено в подраздел 2; или б) плащания за обезщетяване на активни земеделски стопани или групи от активни земеделски стопани за съвкупността или за част от направените допълнителни разходи и пропуснатите приходи в резултат на поетите задължения, които се изчисляват в съответствие с член 82 и при отчитане на целевите стойности за екосхемите; тези плащания могат да покриват и разходите по сделките.

Схемите за климата, околната среда и хуманното отношение към животните, част от които е националната схема Еко-НИП, не са включени в интервенциите за подпомагане, базирани на площ, при които се установява площта, отговаряща на предварителните условия (законоустановените изисквания за управление и доброто земеделско и екологично състояние) от всички заявени парцели и дава право на плащане на единна сума (чл. 16, т. 2, букви "а", "б" и "в" от Регламент (ЕС) 2021/2115). Съгласно чл. 21, Подраздел 2, Дял ІІІ, Глава ІІ от Регламента (ЕС) 2021/2115 основното подпомагане на доходите е необвързано с производство плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане, предоставя се за всеки хектар, отговарящ на условията за подпомагане, деклариран от активен земеделски стопанин. Схемите по чл. 31 от Регламент (ЕС) 2021/2115 са различни и доброволни и могат да се ползват от активните земеделски стопани, които се задължават да прилагат селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните и спомагащи за борбата с антимикробната резистентност. С други думи подпомагането се предоставя за изпълнение на задължението за прилагане на селскостопански практики, които са същественото съдържание на екосхемите, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните. Тези практики – екосхеми - се прилагат върху обработваема земя и трябва да бъдат планирани така, че да изпълняват една или повече от целите по чл. 6, § 1, букви "г", "д" и "е", като от значение за Еко-НИП е целта по буква "д" - насърчаване на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух, включително чрез намаляване на зависимостта от химикали като всяка екосхема трябва да обхваща най-малко две области на действие от изброените в чл. 31, т. 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115. Конкретно схемата Еко-НИП по своята същност трябва да обхваща действия за устойчиво и по-ограничено използване на пестицидите, по-специално на тези, които представляват риск за човешкото здраве или околната среда.

Съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. екосхемите по ал. 1 са доброволни за прилагане и за подпомагане по тях може да бъде заявено цялото или част от стопанството.

В чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е регламентирано, че размерът на помощта по екосхемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1.

Условията за допустимост за подпомагане на площи по земеделска практика 1 са посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата (в приложимата редакция).. В зависимост от изпълнението на тези условия, съгласно правилото на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. административният орган може откаже плащане. Противно на приетото от решаващия съд, в случая не може да се приложи частично намаление на плащането, ако е установено прилагане на ПРЗ от първа професионална категория върху част от заявените земеделски площи, и плащане за останалата част. В съответствие с целите за подпомагане по екосхемите, залегнали в Регламент (ЕС) 2021/2115 и националното законодателство, визирани по-горе, земеделските стопани поемат доброволно ангажимент да спазват изискванията и прилагат екологично насочените земеделски практики върху всички заявени за подпомагане по екосхемата земеделски площи (диференцирани по тип земеползване).

Както от представените по делото писмени доказателства (фактури и дневници), така и от заключението на вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза, се установява използването на препарат от първа категория на част от заявените за подпомагане площи по процесната интервенция Еко – НИП, т.е. безспорно се установява, че кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора от Наредбата, основание за отказ по чл. 88, т. 7 от Наредбата. Доколкото, в съответствие с 41, ал. 3 от Наредба № 3/2023 г., професионалната категория на ПРЗ се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г., който за 2023 г. е определен до 21.07.2023 г., неотносими към предмета на правния спор са фактите, свързани с настъпилите след 08.08.2023 г. промени в професионалната категория на процесния ПРЗ. Дали препаратът е бил подходящ или не за употреба по Практика 1 не е предмет на настоящия спор.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на Кооперацията срещу УП в обжалваната му част.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и съдът следва да осъди Кооперацията да заплати на ДФЗ направените разноски за две инстанции в общ размер от 842,56 евро, от които 638,04 евро платена държавна такса и по 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, който размер е определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение