Определение № 7565 от 08.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6650/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на ЕТ " ФАРМА-Н. Г." гр. Берковица, Р. И. Ц. от гр. Вършец и С. К. П. от гр. Берковица, чрез пълномощника им адв. Кашъмов против Определение № 562 от 09.06.2025г., постановено по адм. дело № 184/2025г. по описа на Административен съд-Монтана, с което е оставена без разглеждане жалбата на Р. И. Ц. и С. К. П. срещу Заповед №121/30.05.2025г. на кмета на Община Вършец и производството по делото е прекратено в тази част, както и е оставено без уважение искането на ЕТ " ФАРМА-Н. Г." за спиране предварителното изпълнение на същата заповед за изземане на общински имот. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му изцяло и постановяване на друго с което да се спре предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответната страна кмет на Община Вършец оспорва жалбата с възражения, че след изтичане срока на наемния договор по отношение на аптеката, търговецът ползва имота без правно основание. Твърди, че е проведена тръжна процедура за отдаване под наем на имота, на която ЕТ " ФАРМА-Н. Г." е класирана на последното шесто, с предложен месечен наем значително по-нисък от останалите предложения. Твърди, че не са налице основания за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед и иска оставяне в сила на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частнат ажалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинсатнционният съд приема, че оспорващите Р. И. Ц. и С. К. П. нямат право на жалба поради липса на правен интерес от оспорването, тъй като не са адресати на оспорената заповед и са засегнати от акта. Съдът приема и че представените от оспорващия търговец доказателства не установяват обективна и реална възможност за причиняване на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта, както и не са за нови обстоятелства. Определението е валидно и допустимо, но правилно само в прекратителната му част. Оспорващите Р. И. Ц. и С. К. П., които са жител, с установено чрез решение на ТЕЛК заболяване, нуждаещ се от лекарства и работещ по трудов договор с търговеца, нямат личен и пряк правен интерес за оспорването. Те не са адресати на заповедта и разпореденото с нея иземане не ги засяга непосредствено, както и не поражда за тях задължения. Затова правилно е прието наличието на основанието по чл. 159, т.4 АПК за прекратяване на производството по делото спрямо тях. Частната жалба на ЕТ " ФАРМА-Н. Г." гр. Берковица е основателна. В разпоредителната част на оспорената заповед е наредено изземане на общински имот, собственост на "Медицински център Вършец" ЕООД гр. Вършец. По отношение на имот, собственост на дружеството, който е бил отдаден под наем по реда на ЗЗД, е неприложим специалния ред за изземане на общински имот по чл. 65, ал.1 ЗОС. Управлението и разпореждането с имоти, собственост на търговски дружества с общинско участие в капитала е уредено в Закона за публичните предприятия, Правилника за прилагането му, както и Наредбата за реда за учредяване и упражняване правата на община Вършец в публични предприятия и търговски дружества с общинско участие в капитала на Община Вършец. Това е въпрос по същество на спора за законосъобразността на оспорената заповед и до решаването му с влязло в сила съдебно решение, следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,