Решение № 1764 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11661/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на службата по геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив против решение № 6152 от 08.07.2025 г., постановено по адм. д. № 419/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски в т.ч. и юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – „Калифея“ АД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. По делото е депозирана и касационна жалба от „Калифея“ АД против решение № 8475 от 07.10.2025 г., постановено по адм. д. № 419/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлено искането на дружеството за постановяване на допълнително решение. Касаторът навежда доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът по тази касационна жалба – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли обжалваното допълнително решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: С първото обжалвано решение Административен съд гр. Пловдив отменя мълчалив отказ на началника на Службата по Геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив за произнасяне по искане на „Калифея“ АД за служебно отстраняване на допуснати непълноти и грешки по отношение на ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Хисаря при одобряване КККР със заповед № РД-18-218/24.11.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК – София. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадена в срок жалба, от страна с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване административен акт. В жалбата, депозирана пред съда дружеството изрично сочи, че обжалва мълчалив отказ на началника на СГКК – Пловдив по направено искане за служебно отстраняване на грешки по отношение на отразените в КК граници на ПИ с [идентификатор], допуснати при изработване и одобряване на кадастралната карта на гр. Хисаря, одобрена със заповед от 24.11.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК. След като се обжалва акт на началника на СГКК гр. Пловдив, то съдът правилно конституира последния като ответник по делото. Дали същият е компетентен да издаде искания акт, съответно формиран ли е мълчалив отказ от този орган или не е, не се отразява върху правилното конституиране на страните от първоинстанционния съд. Освен това в случая компетентен да се произнесе по направеното искане е началникът на СГКК гр. Пловдив съгласно изричната норма на чл. 57, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, която регламентира, че службата по геодезия, картография и кадастър се счита за задължено лице. Неоснователни са доводите на първия касатор, че не е определен правилно предмета на спора. С решението съдът отменя мълчалив отказ на началника на Службата по Геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив за произнасяне по искане на „Калифея“ АД за служебно отстраняване на допуснати непълноти и грешки по отношение на ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Хисаря при одобряване КККР със заповед № РД-18-218/24.11.2022 г., на изпълнителния директор на АГКК – София, т.е съдът се произнася по предмета на спора, с който е сезиран. Какви мотиви излага съдът, за да постанови този резултат, не обосновава недопустимост на съдебното решение. Ето защо доводите на касатора - началника на СГКК гр. Пловдив за недопустимост на решението са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За да отмени оспорения мълчалив отказ съдът приема, че производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР и са приложими специалните правила на чл. 54 ЗКИР. Прави извод, че компетентен да се произнесе по искането е началникът на СГКК гр. Пловдив и е налице мълчалив отказ за изменение на КККР поради непълнота или грешка, какъвто отказ ЗКИР не предвижда. По тези съображения съдът отменя оспорения мълчалив отказ и връща преписката на началника на СГКК гр. Пловдив за изрично произнасяне по същество с мотивиран акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Незаконосъобразен е изводът на съда, че административното производство има за предмет искане за отстраняване на непълнота и грешка в КККР по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР и разглежда правния спор на това основание. Същевременно съдът констатира, че административното производство е образувано по подадена жалба от вх. № 02-15/05.01.2023 г. от „Калифея“ АД, с искане да бъдат изменени КККР за гр. Хисаря служебно, поради допуснати съществени нарушения при приемане на КККР за гр. Хисаря по отношение на имот с [идентификатор], като в случая са приложими разпоредбите на чл. 57 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Независимо от това в решението липсват каквито и да било мотиви относно наличието или липсата на хипотезите на цитираната норма за изменение на КККР. При тези противоречиви изводи съдебният акт е постановен без мотиви, които да обосноват взетото от първоинстанционния съд решение. Липсват фактически установявания за релевантните за спора факти, представените доказателствата са изброени, но не са обсъдени и анализирани от съда. Вместо това са изложени съображения по въпроси, които са извън предмета на правния спор. Липсата на мотиви за релевантните факти и приложимите правни норми са довели до необосновано решение, постановено и в противоречие с материалния закон. В решението не са изложени каквито и да било съображения относно основния спорен въпрос по делото – налице ли е някоя от хипотезите на чл. 57 от Наредба за № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР за допускане на исканото изменение на КККР относно процесния имот, собственост на дружество. Допуснатите пропуски при обсъждането и събирането на относимите доказателства и липсата на мотиви за релевантните факти и приложимите правни норми са довели до необосновано решение, постановено и в противоречие с материалния закон. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. След като постановеното по делото решение е неправилно, то и обжалваното решение, постановено по реда на чл. 176 АПК също подлежи на отмяна. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,