Определение № 2184 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11292/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. П. М. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. С. Бузгьова, против определение № 2876 от 20.09.2024 г., постановено по адм. дело № 949/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което на основание чл.159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт по заявление за подпомагане по интервенциите за подпомагане за директни плащания за кампания 2024 г. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят намира определението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорва изводите на АС - Благоевград за неприложимост на разпоредбата на чл.197 от АПК по отношение невъзможността за приключване на заявлението за подпомагане с доводи, че в случая не се касае за отказ от издаване на ИАА по смисъла на чл.21 АПК, а за отказ да се разгледа искане за издаване на такъв акт, който не е необходимо да е писмен, за да е изричен по смисъла на чл.197 АПК. Счита за неправилен извода на АС - Благоевград за недопустимост на жалбата, тъй като производството е приключило с подаване на заявлението по направление "Пасторализъм" за парцелите на територията на НП Рила и жалбоподателят се е възползвал от възможността да оттегли част от първоначално заявените площи. Твърди, че в случая е налице отказ да се разгледа искане за издаване на ИАА и то незаконосъобразен. Иска се отмяна на определението на АС - Благоевград, както и присъждане на сторените разноски за двете инстанции. Ответникът – Държавен фонд "Земеделие"ФЗ, в писмен отговор, чрез процесуален представител юрк. Христова, намира частната жалба за неоснователна и моли оспореното определение като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Административен съд - Благоевград е сезиран с жалба от М. П. М. срещу отказ на Държавен фонд „Земеделие“ – РА да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт - заявление за подпомагане по интервенциите за подпомагане за директни плащания за кампания 2024 г.: Основно подпомагане за доходите за устойчивост (ОПДУ), Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ), Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи (ЕКО-ПЗП) и „Направление плащания за планински райони“ HP 1 и други, за парцели, попадащи в границите на национален парк "Рила", стопанисвани на основание разрешително за паша по чл. 50, т. 5 от Закона за защитените територии / ЗЗТ/, а именно БЗС (парцели): № 65231-341-1-1, №87338 - 999- 4 - 3, № 65231 - 586 - 1-1, №87338-1398-2-5, № 87338-654-2-1 и № 65231-341-2-5, находящи се в землището на гр. Самоков и гр.Якоруда. За да се произнесе по спора, съдът е приел за установено, че за кампания 2024 г. М. е подал заявление за подпомагане по интервенциите за подпомагане за директни плащания, сред които и: Основно подпомагане за доходите за устойчивост /ОПДУ/, Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост /ДП-ОПДУ/, Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи /ЕКО-ПЗП/ и „Направление плащания за планински райони“ HP 1, включително и за парцели, попадащи в границите на национален парк „Рила“, стопанисвани на основание разрешително за паша по чл. 50, т. 5 от ЗЗТ, регистрирано в ИСАК по направление „Пасторализъм“ от мярка 10 „Агроекология и климат“. Приел за установено и че при обработване на заявлението е извършена автоматична проверка на основание чл. 10а, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г., като е регистрирана „фатална грешка“, според текста на която „в границите на Националните паркове площи могат да се декларират единствено по направление „Пасторализъм“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ и така генерираната фатална грешка не позволява технически да се приключи и подаде заявлението, поради което жалбоподателят се е възползвал от възможността за оттегляне на част от първоначално заявените площи и е заявил за подпомагане единствено по мярка 10 "Агроекология и климат" по направление "Пасторализъм". В заключение, съдът е стигнал до извод, че доколкото заявлението се подава чрез ИСАК, ако в системата се обективира невъзможност за приключване на заявлението, поради генериране на "фатална грешка", то не е налице хипотезата на чл.197 АПК тъй като липсва издаден административен акт - отказ за регистрация ,чрез обжалването на който лицето може да защити правата си. Производството е приключило на по - ранен етап - приемане на заявлението и защитата на жалбоподателя по реда на чл.197 от АПК е неприложима, поради липсата на изричен отказ. По тези съображения жалбата е приета за недопустима и на основание чл. 159, т. 1 АПК оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Определението е неправилно. По делото не е спорно, че частният жалбоподател е подал заявление за финансово подпомагане по интервенции и мерки за подпомагане за 2024г., както следва: Основно подпомагане за доходите за устойчивост (ОПДУ), Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ), Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи (ЕКО-ПЗП), „Направление плащания за планински райони“ HP 1 и „Пасторализъм“. Условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни са регламентирани в Наредба № 4/30.03.2023 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата системата за подаване на заявления за подпомагане извършва предварителни проверки съобразно чл. 33г от ЗПЗП, включително за регистрираните правни основания по реда на чл. 41 от ЗПЗП, и извежда насочващи предупреждения. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата когато кандидатът е получил предупреждение по ал. 1, в резултат на което не може да бъде приключен процесът по заявяване, и не е нанесъл корекция, заявлението за подпомагане не се счита за подадено. От доказателствата по делото безспорно се установява, че заявлението на М. в частта за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни за кампания 2024г. не е подадено, тъй като при автоматичните проверки, съгласно чл.7, ал.1, т.20 от Наредба №4 от 30.03.2023г. са отчетени грешки. Видно от представената извадка от ИСАК - Регистър "Директни плащания" при подаване на заявлението в графа "детайли за фатални грешки" е регистрирана грешка: в границите на Националните паркове, площи могат да се декларират единствено по направление "Пасторализъм" от мярка 10 "Агроекология и климат". Предупреждението "фатална грешка" представлява т.нар. насочващо предупреждение по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредбата, непозволяващо нанасяне на корекции в заявлението. Въпреки предвидената хипотеза в разпоредбата на чл. 10, ал.2 от Наредбата, че въз основа на предупреждението по ал.1, кандидатът за подпомагане може да нанесе корекции в заявлението за подпомагане на практика такава възможност не съществува и кандидата бива принуден да подаде заявлението за процесните парцели без тези по интервенции за парцелите в територията на НП Рила. Предвид полученото предупреждение по ал.1 и невъзможността за приключване и подаване на заявлението, жалбоподателят е подал заявлението за подпомагане за процесните парцели без тези по интервенции за парцелите в НП "Рила" за подпомагане за директни плащания за кампания 2024г. по (ОПДУ), (ДП-ОПДУ), Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи (ЕКО-ПЗП), „Направление плащания за планински райони“ HP 1. В настоящия случай предупреждението „фатална грешка“ представлява насочващо предупреждение по смисъла на чл.10 ал.1 от Наредба № 4/30.03.2023г., изведено от системата за подаване на заявления след извършена предварителна проверка, съобразно чл.33г от ЗПЗП, вкл. и за регистрираните правни основания по реда на чл.41 от ЗПЗП, но за разлика от системата по чл.33 г от ЗПЗП, при която кандидатите могат да нанесат корекции в заявлението (чл.33г ал.2 т.3 ЗПЗП), предупреждението „фатална грешка“ не дава такава възможност. При получено предупреждение за „фатална грешка“ в резултат на което не може да се приключи процеса по заявяване и при липса на нанесени корекции заявлението за подпомагане не се счита за подадено – чл.10 ал.3 от Наредба № 4/30.03.2023г. Правилно съдът е приел, че след като е регистриран земеделски стопанин, оспорващия има право да подаде заявление за подпомагане по интервенциите за подпомагане за директни плащания, но неправилно счита, че липсват доказателства това право да е отречено от ответника. От доказателствата по делото е видно, че това право е отречено още на фаза подаване на заявлението, което е наложило неговото частично оттегляне и заявяване на подпомагане единствено по направление "Пасторализъм" от мярка "Агроекология и климат". В нарушение на разпоредбата на чл.43 от ЗПЗП и приложимата наредба, без проверка наличието на основанията за подпомагане или отказ на директни плащания, административният орган предвид фикцията, установена в чл. 10, ал. 3 от Наредба № 4/2023 г. е преградил изобщо възможността на жалбоподателя за подаване на заявлението за подпомагане по съответните интервенции, респективно е отрекъл правото му да подаде искане за издаване на индивидуален административен акт. Това правило е в противоречие както с общите правила на АПК, относно исканията за издаване на индивидуален административен акт, така и със задълженията за проверка на предпоставките за допустимост по чл. 27 от АПК), но и с нормите на специалния закон (чл. 41, ал. 6 от ЗПЗП). Прякото прилагането на тази разпоредба, без спазване на правилата за подаване на заявления за издаване на индивидуален административен акт и без извършване на проверка за предпоставките за допустимост от страна на административния орган, предвидени в общите разпоредби на АПК и специалния закон ЗПЗП, нарушава правата и законните интереси на жалбоподателя и при липсата на произнасяне с нарочен акт за прекратяване на административното производство по чл.56 от АПК лишава жалбоподателя от ефективно средство на защита. В случая, подателят на заявление, което не е разгледано, поради получаване на предупреждението „фатална грешка“ има правен интерес и право на жалба срещу отказа на административния орган да приеме и разгледа по същество искането му за издаване на ИАА, а именно уведомително писмо за подпомагане по интервенции за подпомагане за директни плащания за кампания 2024г.: (ОПДУ), (ДП-ОПДУ), Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи (ЕКО-ПЗП), „Направление плащания за планински райони“ HP 1. Налице е отказ на административния орган да приеме и разгледа по същество отправено до него искане за издаване на ИАА, спорът за законосъобразността на който, следва да се разгледа от съда по реда на чл. 197 от АПК по аргумент от чл. 56, ал. 2 и ал. 4 от АПК във връзка с чл. 30, ал. 2 от АПК, при което да се провери доколко отказа за приемане на заявлението е в съответствие с чл.32, ал.5 от ЗПЗП и приложимите наредби, включително и общите правила на АПК. АС - Благоевград следва да прецени спазена ли е разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК за даване на указания за отстраняване на нередовности и последващо генериране на акт със съдържание, възпрепятстващо произнасянето на органа с акт по същество по редовно заявление. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че като е достигнал до извод за недопустимост на жалбата АС - Благоевград е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора и на основание чл.226 ,ал. 3 АПК, АС - Благоевград следва да се произнесе по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Воден от горното, Върховен административен съд, пето отделение,