Определение № 53 от 04.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 44/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на адв. П. М. от АК-Сливен, назначен за особен представител на К. С. А.-въззивник по в.гр.д. № 3/21 на АС-Бургас срещу решение № 32 от 10.03.2021 г. по в.гр.д. № 3/21 на АС-Бургас, в частта с характер на определение, с която е оставена без разглеждане частна жалба на същия жалбоподател срещу определение от 19.10.2020 по т.д. № 145/2018 на ОС-Сливен, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по молба по реда на чл.248 ГПК за допълване в частта за разноските на постановеното по същото дело решение, като е оставил без уважение искането за определяне на по-висок размер на възнаграждението на особения представител на ответника К. А.-адв. П. М. от АК-Сливен. Ответникът по частната жалба „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД в писмен отговор е изразил становище, че счита частната жалба за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. Съдебният състав на АС-Бургас, постановил обжалваното пред настоящия състав на ВКС решение № 32 от 10.03.2021 г. по в.гр.д. № 3/21, в частта с характер на определение, с която е оставена без разглеждане частна жалба на същия жалбоподател срещу определение от 19.10.2020 по т.д. № 145/2018 на ОС-Сливен, постановено по реда на чл.248 ГПКq се е позовал на липсата на активна процесуална легитимация на адв. М., в качеството му на особен представител на страната, да обжалва от свое име определението на ОС-Сливен, с което последният се е произнесъл по молба по реда на чл.248 ГПК за допълване в частта за разноските на постановеното по същото дело решение, като е оставил без уважение искането за определяне на по-висок размер на възнаграждението на особения представител. Съставът на АС-Бургас се е позовал на това, че правото на особения представител на възнаграждение е различно от правото на страната на разноски в исковото производство и следователно- за неговата защита редът по чл.248 ГПК е неприложим. Въпреки правилното разграничаване на двата типа права, което принципно е в съответствие с постановките в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 06.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 6/2012 г. на ОСГТК НА ВКС, обжалваният пред ВКС акт, като краен резултат, е неправилен, доколкото като участник в процеса, особеният представител разполага с право на възнаграждение, което се определя от съда, съобразно фактическата и правна сложност на делото, съобразно изричната уредба в чл.47 ал.6 изр.2 ГПК. Единствената възможност, при отказ на съда да се съобрази с това право на особения представител, е признаване съществуването на негово самостоятелно право на обжалване на акта, материализиращ този отказ. В тази насока е константната практика на ВКС: Определение № 18 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6797/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 318 от 29.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2463/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 338 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 324/2012 г., I г. о., ГК, Определение № 227 от 3.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 114/2010 г., III г. о., ГК и други. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на АС-Бургас за произнасяне по същество на частна жалба на същия жалбоподател срещу определение от 19.10.2020 по т.д. № 145/2018 на ОС-Сливен. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение