Определение № 382 от 12.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 957/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 1333/24.ІІ.2016 г. на Г. Я. К., подадена в качеството й на постоянен синдик на варненското [фирма] (в несъстоятелност), против разпореждане № 142 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.І.2016 г., постановено по т. д. № 394/2015 г., с което е било върната частната й жалба с вх. № 7782/9.ХІІ.2015 г. В ЧАСТТА Й срещу протоколно определение от 28.Х.2015 г. по същото дело, с което е било оставено без уважение искане на Г. К. за отмяна на разпореждане /резолюция на съдията докладчик/ № 1477/16.VІ.2015 г., задължаваща я да впише подадената искова молба с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, както и да представи данъчна оценка за недвижимия имот, предмет на ипотечното право. Оплакването на синдика частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното разпореждане по чл. 129, ал. 2 ГПК „в противоречие с нормите на Част ІV на ТЗ, регламентиращи правно и процесуално поведение в универсално принудително съдебно производство”. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба кредитна институция [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт по допустимостта на частната жалба. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, тази частна жалба на постоянния синдик на [фирма] (в Н.) Г. К. се явява процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Със своята частна жалба синдикът Г. К. атакува протоколно определение на Варненския апелативен съд от проведеното на 28.Х.2015 г. открито с.з. по т. д. № 394/2015 г. - досежно оставеното без уважение нейно искане за отмяна на постановеното на основание чл. 129, ал. 2 ГПК разпореждане № 1477/16.VІ.2015 г. Тази категория съдебни актове обаче, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол - извън този, който се осъществява в едностранното пр-во по реда на чл. 129, ал. 3, изр. 2-ро ГПК. Това е имал предвид и въззивният съд, изрично посочвайки във финалната част от горното свое протоколно определение, че то не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение