Решение № 8003 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8353/2015 г.

Решение № 8003 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8353/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В. при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу Решение № 1281/8.06.2015 г., постановено по адм. дело № 3523/2014 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което е отменен Ревизионен акт № 031400071/14.07.2014 г., издаден от органи по приходите, при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 592/9.10.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП, с който на А. Н. П. за данъчен период 2009 г. са определени задължения за данък общ доход по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в размер на 22 350,38 лв. и лихви за забава - 9 651,96 лв. О. А. Н. П. чрез адв. М. оспорва жалбата. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Ревизионен акт № 031400071/14.07.2014 г., издаден от органи по приходите, при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 592/9.10.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП, с който на А. Н. П. за данъчен период 2009 г. са определени задължения за данък общ доход по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в размер на 22 350,38 лв. и лихви за забава - 9 651,96 лв. Първоинстанционният съд е взел предвид определените от вещото лице приходи на лицето за ревизирания период, както и определените разходи, и е стигнал до извода, че приходите на ревизираното лице надвишават разходите, г. е. не се формира паричен недостиг, а оттам и данъчна основа, върху която да се начисли данък по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, с оглед на което РА се явява незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалния закон и следва да се отмени Ревизията е проведена по реда на чл. 122 ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Тези предпоставки са обвързани с неясния произход на средствата за извършените от семейството на задълженото лице пътувания извън страната, за предоставяне на парични средства от страна на М. в представляваните от нея дружества и за разходи за издръжка на семейството й. Облагането по посочения за 2009 г. е обосновано с констатациите на органите по приходите за недостиг на парични средства към определени дати, съгласно изготвения общ паричен поток на ревизираното лице. Данъчната основа за облагане с данък върху доходите за съответните периоди е формирана след анализ на приетите за относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК. За ревизирания период са взети предвид установените и статистически разходи на ревизираното лице и реално получените от него приходи. Първоинстанционното решение е правилно. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай залегналите в ревизионния акт основания са тези по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. При действието на чл. 124, ал. 2 ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, т. е. наличието на данни за несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект за данъчен период 2009 г. По съществото на спора, от значение е дали ревизираното лице е имало през ревизирания период приходи в същия или в по-голям размер от направените разходи. Първоинстанционният съд правилно е отчел, че органът по приходите неправилно е изчислил паричния поток на ревизираното лице, като е установил недостиг на парични средства към определена дата, а не на годишна база. При годишния характер на облагането с данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ несъответствието на доходите с имущественото състояние на данъчния субект следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната и с определяне на обща годишна данъчна основа. Избирането на по-кратки периоди в рамките на данъчната година, за да се обоснове несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК или размерът му като презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК е в противоречие с цитираните разпоредби. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, относно определянето на началното салдо към 1.01.2009 г. и относно методиката за определяне на данъчната основа. Определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица следва да се извършва на годишна база, така както е предвидено в материалния закон. Преценката на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК оказват влияние върху отделните елементи на основата за облагане, но не могат да променят данъчните периоди, за които се отнася. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други произволно и конкретно определени периоди. Действително изчисляването на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК не съответства директно на определянето на данъчната основа по общия ред на материалния закон, но следва да се приближава максимално точно до действителното положение. В посочения смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд е проверил размера на доходите и реално доказаните разходи и на годишна база за да установи налице ли е несъответствие между приходи и разходи. При това за целта правилно е кредитирал заключението на вещото лице. Правилно предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 23 ЗДДФЛ, съдебният състав е приел, че изплатените суми за командировки представляват доходи, които следва да намерят отражение в приходната част на паричния баланс и че следва да бъдат отразени като разход, едва след като бъдат изразходвани. Няма спор по въпроса, че в случая те са били изплатени, при това в брой. За изразходването на командировъчните се съставя отчет съгласно действащото законодателство - Наредбата за за служебните командировки и специализации в чужбина, в който се конкретизират изразходваните суми, поради което е несъстоятелно твърдението, че каквото е получено в приход, автоматично следва да се отнесе в разходната част на паричния поток. Твърдяният от органите по приход недостиг е изчислен чрез сумиране на цифрите, отразяващи недостиг към конкретен момент, без да се съобразят доходите на лицето за цялата година. Съответно, няма основание да се направи извод, че е налице несъответствие между приходите и разходите на ревизираното лице. При този изход от спора, на касатора следва да се присъдят сторените в касационното производство в размер на 200 лв Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение