Определение № 2383 от 05.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 527/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 13220, подадена по пощата на 19.06.2026 г. от „Стилмед - СА“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. С. М., с която е поискано допълване на постановеното по делото определение № 1534 от 01.06.2026 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че искането за разноски е направено с отговора на касационната жалба, като са представени доказателства за извършени разноски в размер на 5 010 евро с ДДС (заплатено в брой адвокатско възнаграждение), които не са присъдени с определението. Препис от молбата е връчен на насрещната страна [община], която не е изразила становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е допустима, а по същество е основателна. С определение № 1534 от 01.06.2026 г. настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 344 от 26.11.2025 г., постановено по в. т. д. № 553/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 30 от 02.08.2025 г. по т. д. № 84/2024 г. на Окръжен съд - Кърджали за осъждане на [община] да заплати на „Стилмед - СА“ ЕООД сумата 59 996.80 лв. (равностойност на 30 675.88 евро), представляваща стойност на извършени СМР по договор № 19971-03 от 20.10.2023 г. за изпълнение на обществена поръчка за строителство с предмет „Извършване на строително - монтажни работи за изграждане на водоснабдяване в махала „Нова махала“, с Болярци, общ. Кърджали“, във връзка с който е издадена фактура № 435/26.10.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 15.11.2024 г. до окончателното плащане, сумата 8 759.75 лв. (равностойност на 4 478.79 евро) - обезщетение за забавено плащане за периода от 26.10.2023 г. до 14.11.2024 г., и и разноски в размер на 8 640 лв. (равностойност на 4 417.56 евро). При постановяване на определението съдебният състав е пропуснал да се произнесе по исканията на страните за разноски, поради което са налице предпоставките по чл. 248, ал. 1 ГПК за неговото допълване. В зависимост от изхода на производството по чл. 288 ГПК право на разноски има ответникът по касация „Стилмед - СА ЕООД (ищец по уважените осъдителни искове срещу [община]) - чл. 78, ал. 1 ГПК. С депозирания в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор на касационна жалба дружеството е поискало да му бъдат присъдени разноски за производството пред касационната инстанция и е представило доказателства за реално извършване на претендираните разноски - договор за правна защита и съдействие от 05.03.2026 г., с който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 5 010 евро с ДДС за защита срещу касационната жалба на [община]. В договора е удостоверено, че към момента на подписването му уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено изцяло, и с оглед разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски е доказана. Размерът на адвокатското възнаграждение не е оспорен от [община] с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което разноските следва да се присъдят в пълния доказан размер от 5 010 евро с ДДС чрез допълване на определение № 1534 от 01.06.2026 г. по реда на чл. 248 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,