Определение № 1968 от 27.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 961/2025 г.

Производството е по чл. 133, ал. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на определение № 191/22.01.2025 г., постановено по адм. дело № 25/2025 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което производството по това дело е прекратено и последното е изпратено на Върховния административен съд за определяне на друг равен по степен административен съд, който да го разгледа. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени обстоятелствата по делото, приема следното: Производството по адм. дело № 25/2025 г. по описа на Административен съд - Сливен е образувано по искова молба, подадена от И. Г. П. против Административен съд – Бургас, с която се иска заплащането на сумата от 13 375 лева относно постановено Решение № 849/24.06.2022 г. по КАД № 395/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, както и да се отмени като незаконосъобразна и неоснователна частта от горното решение, с която същият е осъден за заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София. Първоначално производството е било образувано пред АС Бургас, го е изпратил на АС Ямбол по подсъдност и на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. С определение № 1425/04.12.2024 г., постановено по адм. дело № 285/2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол, делото е изпратено на Върховен административен съд за определяне на друг равен по степен съседен административен съд, който да го разгледа, в следствие на което с определение № 14030/21.12.2024 г., постановено по адм. дело № 11589/2024 г. по описа на Върховен административен делото е изпратено на Административен съд – Сливен за разглеждане на исковата молба. С последователни определения всички съдии от състава на Административен съд – Сливен са се отвели от разглеждане на делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Доколкото направените отводи не подлежат на съдебен контрол в производството по чл. 133, ал. 6 АПК и предвид обстоятелството, че компетентният съд не може да разгледа делото, поради невъзможност за формиране на предвидения в АПК състав, делото е изпратено на Върховният административен съд, който да го изпрати за разглеждане на друг равен по степен административен съд. Действително, с оглед отводите на съдиите от състава на Административен съд – Сливен, е налице невъзможност да се формира съдебен състав, който да разгледа исковата молба, подадена от И. Г. П. против Административен съд – Бургас, с която се иска заплащането на сумата от 13 375 лева относно постановено Решение № 849/24.06.2022 г. по КАД № 395/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, както и да се отмени като незаконосъобразна и неоснователна частта от горното решение, с която същият е осъден за заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София. Констатираната невъзможност може да се преодолее освен по реда на чл. 133, ал. 6 АПК, какъвто е предприет с въпросното определение, и чрез прилагане на реда по чл. 227, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) чрез командироване на съдии от състава на друг административен съд за разглеждане на делото до приключването му на съответната инстанция. Върховният административен съд не може да контролира законосъобразността на направените отводи, довели до невъзможността да се сформира съдебен състав от съдиите в Административен съд - Сливен за разглеждане на конкретното дело, но в правомощията му е да прецени, коя от двете законоустановени процедури за преодоляване на тази невъзможност следва да се приложи. Във връзка с горното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, с оглед обективните обстоятелства по образуваното дело пред Административен съд – Сливен, и преди това пред Административен съд – Ямбол и Административен съд – Бургас, преценява като целесъобразен за приложение реда по чл. 227, ал. 3 ЗСВ. Ето защо, делото следва да се изпрати на председателя на Административен съд – Бургас, доколкото лицето се намира в обхвата на неговата териториална компетентност – изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвор гр. Бургас, за изпълнение на процедурата по чл. 227, ал. 3 ЗСВ. Във връзка с горното, следва определението на АС Сливен да се отмени в частта, с която е прекратено производството по делото и да се изпрати на АС Бургас за изпълнение на процедурата по чл. 227, ал. 3 ЗСВ. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,