Определение № 1056 от 05.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 35/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 40735 от 20.11.2025 г., подадена от К. К. С. чрез пълномощника адв. С. П., срещу определение № 3207 от 10.10.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2544/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 9326 от 18.07.2025 г., постановено по гр.д. № 13842/2023 г. по описа на РС - Пловдив за отказ да се приеме за съвместно разглеждане в производството претенция по сметки, касаеща извършени подобрения в допуснатите до делба недвижими имоти. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподател поддържа, че първоинстанционният съд е дал неточни указания за конкретизация на обстоятелствата и искането, отправено до него като по този начин е накърнил правото на защита на страната. Счита също, че срокът за изпълнение на указанията е бил неправилно изчислен. Не била обсъдена молбата от 10.06.2025 г. относно това дали същата изпълнява указанията или обективирала искане по чл. 64 ГПК, което довело и до неправилно приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК. В инкорпорираното в жалбата изложение се сочи наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1/ Допустимо ли е връщане на искова молба, когато указанията на съда са общи и неясни? 2/ Кога започва да тече срокът за изпълнение на указанията, дадени в открито съдебно заседание? Насрещната страна С. К. П. чрез адв. Н. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Частната касационна жалба е допустима. Постъпила е в предвидения от закона срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против подлежащо на обжалване определение. За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното: Делото е делбено във втора фаза по извършване на делбата. В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 28.05.2025 г.,, К. К. С. е направил искане насрещната страна да му заплати подобренията, които е извършил в имота. Тъй като претенцията по сметки не е била конкретизирана, районният съд с протоколно определение от 28.05.2025 г. е дал указания на ответника да опише подобренията по пера и размер за всеки един от допуснатите до делба недвижими имоти, както и като период и време на тяхното извършване. Определен е 10 - дневен срок от датата на откритото съдебно заседание за изпълнение на дадените указания и е посочено, че при неизпълнението им в този срок искането по сметки няма да бъде разгледано в делбеното производство. На 10.06.2025 г. е постъпила молба от ответника с вх. № 64633/ 10.06.2025 г. и тъй като е била подадена след срока, първостепенният съд е приел, че дадените указания не са изпълнени в срок, поради което претенциите по сметки на ответника за подобрения не е приета за съвместно разглеждане. Въззивният съд потвърдил този резултат приемайки, че доколкото в откритото съдебно заседание, проведено на 28.05.2025 г., на което са дадени указанията, е присъствал лично ответникът С. и упълномощеният му адвокат П., срокът за отстраняването им е започнал да тече от датата на откритото съдебно заседание – 28.05.2025 г., като предоставения 10-днесвен срок е изтекъл на 09.06.2025 г. – първия работен ден след 07.06.2025 г. По делото нямало спор, че указанията на съда не са изпълнени в дадения от районния съд срок, а на 10.06.2025г. Освен това, позовавайки се на практиката на ВКС по сходни случаи, въззивният съд приел, че указанията били точни, ясни и прецизни. Добавил, че в случая страната в рамките на срока до изтичането му на 09.06.2025 г. не е отстранила пороците на претенцията по сметки. Преди изтичането на срока не е поискала продължаването му. Съдът счел за неоснователен довода за съществували обективни причини за забавяне изпълнение на указанията /посочените от жалбоподателя оплаквания в частната жалба, че адв. П. е участвал в о.с.з. по НЧХД № 12035/2023 г. в СРС/. Без значение било обстоятелството, че забавата е от един ден след изтичане на срока. При тези данни настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за допускането на касационно обжалване. Първият поставен въпрос не обосновава общата предпоставка за достъп до касация, тъй като не е рефлектирал върху правораздавателната воля на съда. Никъде в обжалвания акт въззивният съд не е приел, че указанията на първостепенния са били непълни или неточни. Тъкмо обратното – посочил е, че районният съд е дал прецизни указания, даващи възможност на страната да обоснове в най-пълна степен фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си. Вторият въпрос произтича от становището на касатора, че срокът не е започнал да тече изобщо, тъй като указанията на съда били неточни. Становището, че указанията били общи, не съответства на данните по делото. Видно от протокола на съдебното заседание, указанието е за конкретизиране на подобренията по вид, период на извършване и размер на всяка претенция. То е изпълнено с молбата от 10.06.2025 г., в която са изложени конкретни твърдения за вида подобрения периода на извършване и тяхната стойност. Молбата е подадена след крайния срок и не може да се вземе предвид от съда – чл.101, ал.3 ГПК, но опровергава твърдението за неясни и непълни указания. Срокът е изчислен в съответствие с правилото на чл.60, ал.5 ГПК. Вторият поставен въпрос също не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Въззивният съд е приел, че срокът е започнал да тече и е изтекъл на 09.06.2025 г., а молбата за изпълнение на указанията му е постъпила в съда един ден по-късно. При този изход на делото, в полза на ответника по жалбата се следват разноски в размер на 245,42 евро (преизчислени от 480 лева). Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение