Определение № 2820 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1631/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Т. Т. А., срещу Определение № 5277/20.11.2025 г., постановено по адм. дело № 967/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата й против частичен мълчалив отказ на „Фератом България“ЕООД-София за упражняване правата по чл.15 и чл.20 от Регламент /ЕС/679/2019 на Европейския парламент и на Съвета, по заявление от 16.06. 2025г.,получено по пощата. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Желае отмяната му. Претендира разноски. Ответникът "Фератум България " ЕООД, представляван от адв. Цанов, оспорва подадената частна жалба като неоснователна. Също претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Определението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е недопустимо, тъй като администраторът не е бил сезиран с молба с правно основание чл. 37б от ЗЗЛД на Т. А., поради което за дружеството не е възникнало задължение да се произнесе. Жалбата срещу мълчалив отказ по заявление от 16.06.2025 г., депозирана по пощата от Т. Т. А., е оставена без разглеждане и съдебното производство е прекратено. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че заявлението от 16.06.2025 г. не е надлежно адресирано – същото е изпратено в писмен вид чрез пощенска доставка до адрес на дружеството, а не на нарочно посочен от ответното дружество електронен адрес за кореспонденция относно търсената от заявителят информация. Основно правило в административното производство е, че ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване/чл.29,ал.1 АПК/. Аналогична е уредбата на чл. Чл. 37б.ЗЗЛД, сочеща, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни. Действително, и АПК и ЗЗЛД предвиждат като възможност субективните права да бъдат упражнени и чрез подаване на заявление по електронен път като улеснен достъп на заявителя. В случая липсва специален закон сочещ, че субектът на данни следва да упражни правата си по чл.15-22 от Регламента единствено чрез подаване на заявление по електронен път.Ирелевантен е фактът, че сам администратора на лични данни е ограничил достъпа единствено по електронен път. Определението като неправилно следва да се отмени, а делото да бъде върнато на АС – Пазарджик за продължаване на процесуалните действия – за проверка относно допустимостта на жалбата при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт относно приложимия закон. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни.