Определение № 2786 от 08.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 383/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Частният жалбоподател „Стил Транс“ ЕООД чрез адв. Недялка Миланова обжалва разпореждане № 454 от 23.01.2026 г. по ч.гр.д. 1050/25 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е върната неговата частна касационна жалба вх. № 19241/16.07.2025 г. срещу постановеното по делото определение № 1368 от 21.05.2025 г. по в.ч.гр.д. 1050 / 25 г. по описа на АС-София. Изложени са съображения за това, че е поискано предоставяне на правна помощ, на основание чл. 95 от ГПК на ищеца. Срокът за обжалване се прекъсвал и не тече докато това искане не се разгледа, в който смисъл съдът бил длъжен да се произнесе с нарочно определение. Въпреки горното, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е върнал частната жалба. С частната жалба ищецът бил обжалвал разпореждане № 454 от 23.1.2026 г., което било издадено по конспиративен и недопустим начин, в нарушение на чл. 4 и чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от ЕКЗПЧ. Частната жалба е неподписана от лицето, което е посочено за представител на страната. С допълнително заявление адв. Миланова е поискала продължаване на всички срокове, на основание чл. 63 от ГПК, с твърдение, че има внезапно тежко заболяване. Моли да се отмени определението. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба, с която е сезиран ВКС е насочена срещу разпореждане № 454 от 23.01.2026 г. по ч.гр.д. 1050/25 г. по описа на САС, ТО, 5 състав, с което е върната частната касационна жалба с вх. № 19241/16.07.2025 г. срещу определение 1368 /21.05.2025 г. по ч.гр.д. 1050/25 г., по описа на Апелативен съд – София. В обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че с разпореждане № 4427 от 15.09.2025 г. съдът бил оставил частната касационна жалба (вх. № 19 241/16.07.2025 г.) без движение с дадени ясни и точни указания относно необходимостта да се отстрани нейната нередовност. На 18.12.2025 г. препис от разпореждането бил връчен на процесуалния представител адв. Миланова лично. В дадения срок нередовностите на частната жалба не били отстранени. Това е обусловило извода за връщане на частната касационна жалба. Настоящият съдебен състав констатира, че с определение № 1368 от 21.05.2025 г. на Апелативен съд – София, въззивният съд е потвърдил определение на Софийски градски съд за спиране на производството по търговско дело, на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ, поради наличие на решение за откриване на производство по несъстоятелност на ответника по иска. След постановяване на това определение е постъпило заявление вх. № 18 858 от 11.07.2025 г. от „Стил транс“ ЕООД чрез адв. Недялка Миланова, с което е поискано предоставяне на правна помощ, на основание чл. 95 от ГПК и продължаване на срока за обжалване на постановеното потвърдително определение, на основание чл. 63, ал. 3 от ГПК. С определение № 1938 от 21.07.2025 г. е оставено без уважение искането съгласно заявление 18 858 от 11.07.2025 г. Със заявление № 23813 от 09.09.2025 г. са отправени искания за поправки на явни фактически грешки, отмяна на определения на основание чл. 253 от ГПК, както и отмяна на всички разпореждания ,издадени след отправеното искане за предоставяне на правна помощ разпореждане 2742 от 12.6.2025 г., разпореждане 2984 от 24.06.2025 г. и разпореждане 2741 от 12.06.2025 г. Исканията са оставени без уважение с определение 2488 от 29.09.2025 г. Със заявление 28 346 от 24.10.2025 г. е подадено отново искане за предоставяне на правна помощ от името на търговското дружество чрез адв. Миланова. С определение № 2487/29.09.2025 г. съдът е оставил без уважение исканията, формулирани със заявление 23 654/05.09.2025 г. за предоставяне на правна помощ и за продължаване на срока за обжалване на определение № 1938 от 21.07.2025 г. (с което са оставени без уважение исканията за продължаване на срока за обжалване и предоставяне на правна помощ по отношение на определение № 1368 от 21.05.2025 г. за потвърждаване на първоинстанционното определение). На 14.07.2025 г. частният жалбоподател „Стил транс“ ЕООД чрез адв. Миланова е подал частна жалба вх. № 19 241/16.7.2025 г. срещу определение № 1368 от 21.05.2025 г. по описа на САС за потвърждаване на първоинстанционното определение. Въззивният съд е оставил без движение частната жалба от 14.07.2025 г., с указания да се докаже спазване на срока за обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че с подаването на частната жалба вх. 19241/16.07.2025 г., частният жалбоподател обжалва определението 1368/21.05.2025 г., което му е съобщено на 05.07.2025 г. В случая, видно от представените доказателства съобразно указанията на съда, тази частна жалба е подадена в срок. Налице е представен касов бон от 14.07.2025 г. от „Български пощи“ ЕАД, от който е видно, че на тази дата е подадена пратка с баркод R:PS1000PSGK602. Този баркод съвпада с баркода върху пощенския плик, с който е постъпила частна жалба вх. .№ 19241/16.07.2025 г. Срокът за обжалване на постановеното по делото потвърдително определение е започнал да тече на 05.07.2025 г., като седмицата изтича на 12.07.2025 г., събота, почивен, ден, поради това срокът за обжалване изтича на 14.07.2025 г., на основание чл. 60, ал. 6 от ГПК. Следователно е доказано подаването на частната жалба в срок. Тази частна жалба отново не е подписана, не е подадена в цялост, съдържа само две страници, незавършени и не отговаря на изискванията на закона, съгласно чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 3 и т. 4, както и чл. 261, т. 1 и 4 – липсва указание в какво се състои порочността на акта, както и искане до съда, липсва подпис и не са представени доказателства за внесената държавна такса. Също така към нея не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно изискванията на чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Видно е също така от данните по делото, че срещу определение № 1938/21.07.2025 г., с което е оставено без уважение първото искане, на основание чл. 95 от ГПК, за предоставяне на правна помощ за обжалване на постановеното по делото определение, е подадена частна жалба вх. № 23893 от 10.08.2025 г., която е само от две страници, не отговаря на изискванията на чл. 278, ал. 4, вр. чл. 262, ал. 1, вр. чл. 260, т. 4 и т. 7 от ГПК. Видно от разпореждане № 4427/15.09.2025 г. съдът е оставил без движение частната жалба вх. № 23893/10.09.2025 г. срещу определение 1938 от 21.07.2025 г. (с което исканията на адв. Миланова като пълномощник на „Стил транс“ ЕООД на основание чл. 95 от ГПК и чл. 63 от ГПК, са оставени без уважение), като е дал възможност да представи частната жалба в цялост. Така дадените указания са съответни на установената нередовност на частната жалба вх. № 23893 от 10.09.2025 г. Същата не е завършена, отпечатана е на две страници и не съдържа петитум, както и подпис на подалото я лице. В този смисъл указанията в разпореждане № 4427 от 15.09.2025 г. са съответни на нередовността на частна жалба вх. № 23 893/10.09.2025 г. Правилно въззивният съд е приложил чл. 278, ал. 4, вр. чл. 262, ал. 1, вр. чл. 260, т. 4 и т. 7 от ГПК и е дал възможност на частния жалбоподател да представи в цялост, със съдържащо се искане и подпис на частната жалба. В случая, при проследяване на поведението на страната-жалбоподател, както и на процесуалния й представител се наблюдава злоупотреба с права. Липсва добросъвестно и съобразно добрите нрави упражняване на процесуалните права, съгласно изискването на чл. 3 от ГПК. На първо място, се подава заявление, на основание чл. 95 и чл. 63 от ГПК, веднага след получаване на съобщение за определение, подлежащо на обжалване пред касационната инстанция. Впоследствие, в следващ момент, без да изчака развитието на производството по така отправеното искане, подава частна жалба срещу определението на апелативния съд, това е частна жалба вх. 19241/16.07.2025 г. Налице е представено пълномощно към исковата молба от търговското дружество, с което е учредена представителна власт за адв. Недялка Миланова. Това означава, че всички подадени искания, на основание чл. 95 от ГПК, са подадени при злоупотреба с права. Смисълът на нормата на чл. 95 от ГПК е страна, която не разполага с достатъчно парични средства да ангажира адвокат да получи правна помощ, за да може да реализира правата си. При наличие на процесуален представител, адвокат и липса на отпадане на представителната власт, не може да се приеме, че страната упражнява правата си, предвидени в ГПК, добросъвестно. По делото са подадени общо три искания за предоставяне на правна помощ, като при произнасянето по всяко едно от съда, съответно подлежащо на обжалване пред ВКС, страната е подавала заявление, на основание чл. 95 от ГПК, което прекъсва срока за обжалване, на основание чл. 259, ал. 2 от ГПК. По този начин процесът се развива във времето, изцяло по искания на жалбоподателя, при липса на процесуална дисциплина и с подаване на частни жалби, които не отговарят на изискванията на закона. Твърденията на адвокат Миланова за заболяването й не са релевантни относно искането за предоставяне на правна помощ, на основание чл. 95 от ГПК, на търговското дружество. Липсва оттегляне на пълномощното за адв. Миланова от страната. Това искане, на основание чл. 95 от ГПК, при наличие на адвокат-процесуален представител, представляват злоупотреба с права. С оглед на така осъщественото поведение на частния жалбоподател, следва да се приеме, че молбата за предоставяне на правна помощ, на основание чл. 95 от ГПК, е подадена при злоупотреба с процесуалните права, с цел да се продължи срока за обжалване на определение № 1368/21.5.2025 г. (за потвърждаване на първоинстанционното определение, на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ), в противоречие на чл. 63, ал. 3 от ГПК. Предвид това, извършените процесуални действия при злоупотреба с права не следва да се зачитат, както и цялото производство, започнало на основание чл. 63, ал. 3 и чл. 95 от ГПК. Съответно няма да са релевантни и подадените искания за възстановяване на срок за отстраняване нередовности на частна жалба съгласно заявление № 4641 от 17.02.2026 г., дадени с разпореждане № 4427/15.09.2025 г. на САС. В случая частната жалба, с която е сезиран ВКС също не отговаря на изискванията на чл. 278, ал. 4, вр. чл. 262, ал. 1, вр. чл. 260, т. 4 и т. 7 и чл. 261, т. 4 от ГПК от ГПК. Липсват конкретно посочени оплаквания, както и искане. Настоящият съдебен състав намира, че макар и да не е подписана частната жалба, следва да разгледа същата, за да прецени законосъобразността на обжалвания акт, доколкото в настоящето производство, на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК, съдът не е ограничен от предвиденото в чл. 269 от ГПК, съгласно разясненията в Тълкувателно решение 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. 6/17 г., на ОСГТК на ВКС. При преценката на обжалвания акт, съдът намира, че разпореждането е постановено в надлежен състав, съгласно разясненията в т. 10 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Не се установяват основание за недопустимост на обжалвания акт. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав констатира, че с разпореждане 3494 от 21.07.2025 г. е била оставена без движение частна жалба вх. № 19241 от 18.07.2025 г. за установяване срока на обжалване. Както бе посочено по-горе, частната жалба е в срок. Въпреки установяване срока за обжалване, следва да се приеме, че частната жалба е нередовна, тъй като към нея не са приложени доказателства за внесена държавна такса, както и не е подписана. Така посочената нередовност е мултиплицирана многократно, по отношение на всяко искане и всяка частна жалба, с изключение на заявлението, с което е представено доказателство за спазване на срока за обжалване. На частния жалбоподател чрез неговия пълномощник са давани многократно указания за отстраняване на нередовности на частни жалби, изразяващи се в подаване на неподписани частни жалби. Налице е тенденциозно неспазване изискванията на чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 7 от ГПК. Предвид констатираната недобросъвестност и злоупотреба с права, следва да се приеме, че частният жалбоподател е подал нередовна частна касационна жалба. Наличието на нередовностите й не дава възможност да се разгледа. Недобросъвестните действия на страната чрез нейния процесуален представител препятстват възможността да се отстранят нередовностите на частната касационна жалба. Това обуславя извод за правилност на обжалваното разпореждане, постановено от въззивния съд. Предвид този извод и липсата на доказателства за внесена държавна такса по разглежданата частна жалба, на основание чл. 77 от ГПК, следва да бъде осъден частният жалбоподател да заплати сумата от 7,67 евро, държавна такса, съгласно чл. 19 от Тарифата на държавните такси, които се събират от съдилищата. По изложените съображения ВКС