Определение № 9315 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. А. С., В. А. М. и И. А. М., подадена чрез пълномощника адвокат А. Одварков, срещу определение № 1742 от 21.02.2025 г., постановено по адм. дело № 806/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу заповед № РДЦ-24-137/19.02.2024 г. на кмета на Район „Централен“, Община Пловдив и е прекратено производството по делото. Частните жалбоподатели навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Считат, че имат качеството на заинтересувани лица по смисъла на чл. 131 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), тъй като с изменението на плана се създава ново свързано застрояване, а освен това към имота - предмет на изменението, се приобщава част от техния имот. Искат отмяна на атакуваното определение, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Претендират разноски съгласно представен списък. Ответниците не представят отговори в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на второ отделение, счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството по делото е образувано по жалба на Д. С., В. М. и И. М. срещу заповед № РДЦ-24-137/19.02.2024 г. на кмета на Район „Централен“, Община Пловдив, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ е одобрен работен устройствен план (РУП) за УПИ IV-192 (ПИ 56784.521.184) от кв. 2 по плана на кв. „Освобождение и Гео Милев”, гр. Пловдив, за ново триетажно застрояване с височина 8,50 м. (в абс. коти 190,55 м. и 195,90 м.), спрямо средно ниво на прилежащ терен (+182,05 м. + 187,40 м.), свързано със застрояването в УПИ III-191 и УПИ V-193, по означения контур с червен цвят, коти с черен цвят и устройствени показатели за зона „Жм 1 5": Нк=8,50м., Нб=11,00м., Пл. застр. до 100%, Кинт до 3, Пл. озел. минимум 20%. Съдът е приел, че за жалбоподателите, като собственици на имот УПИ III-191 - съседен на имота, който е предмет на одобрената с процесната заповед разработка, не е налице правен интерес за оспорване на заповедта, тъй като не са от кръга на визираните в чл. 131, ал. 2 ЗУТ лица. Този извод е направен заради липсата на промяна на границата между техния имот и имота предмет на разработката - УПИ IV-192, която е същата по предвижданията на плана за регулация и застрояване от 2007 г., като тогава е било прието и свързаното застрояване между двата имота. Поради това е установено, че жалбоподателите не са заинтересувани лица, тъй като техният имот не е предмет на процесния РУП, а свързаното застрояване не се създава сега, както изисква чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а още през 2007 г. По отношение твърдението им, че е налице грешка в кадастралната основа, свързана със спор за материално право е посочено, че нито в производството пред административния орган, нито при обжалването на издадения в неговия ход акт, този спор не може да бъде разрешаван, а следва да бъде отнесен към съда по реда на исковото производство. Определението е правилно. Нормата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ предвижда, че заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В ал. 2 на същата разпоредба са изчерпателно посочени непосредствено засегнатите от предвижданията на плана имоти в т. 1 до т. 5. Частните жалбоподатели не оспорват изводите на съда, че по отношение на притежавания от тях имот не са налице хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗУТ, но за да обосноват неправилност на атакуваното определение развиват съображения, че са налице хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Според т. 1 на чл. 131, ал. 2 ЗУТ, непосредствено засегнати са имотите - предмет на самия план. Като собственици на имот УПИ III-191 (ПИ 56784.521.183), съседен на имота, предмет на плана за УПИ IV-192 (ПИ 56784.521.184), жалбоподателите не попадат сред лицата по тази точка, които имат право да оспорят изменението. Те не са посочени като съсобственици на ПИ 56784.521.184 в кадастралния регистър, съгласно данните от представената скица на имота от СГКК. Въпреки твърденията им за грешка в кадастралната карта, предоставените им възможности от СГКК и кмета на района чрез спиране на производство по изменение на плана, жалбоподателите са бездействали за продължителен период от време и не са пристъпили към разрешаване на спора за материално право по съдебен ред и съответна промяна на кадастралната карта. Поради това, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че този спор не може да бъде разрешаван в настоящото производство и за отправна точка за преценка на правния интерес следва да се приемат данните от кадастралния регистър, както е предвидено в чл. 131, ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на плана са съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. С процесното изменение действително е предвидено свързано нискоекоетажно застрояване на общата странична регулационна граница на УПИ III-191 и УПИ IV-192, но това е предвидено и по действащия ПУП, одобрен с решение № 172 по протокол № 8/17.05.2007 г. на Общински съвет Пловдив, т. е. с процесното изменение не се предвижда изменение на това застрояване, съответно не е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В случая не се променят характерът и начинът на застрояването, като същите са в съответствие с действащия ПУП. Предвид изложеното не са налице и предпоставките на чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 2 ЗУТ и жалбоподателите не се явяват заинтересувани лица и за тях липсва правен интерес от обжалването на процесното изменение. Поради това, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството като недопустимо, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски имат ответниците, но те не са поискали присъждането на такива. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение