Определение № 2 от 22.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 40/2023 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд - Пазарджик и Софийски градски съд за произнасяне по искова молба, подадена от Община Септември срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Държавата, представлявана он Министъра на финансите с правно основание чл.124 от ГПК за сумата от 931 108 лв. - главница, подлежаща на възстановяване по Споразумение за трансфер № РД-02-3079/26.10.2022 г. между МРРБ и Община Септември. С определение № 9528 от 08.08.2023 г. Софийски градски съд е прекратил образуваното по исковата молба гр. д. № 8789/2023 г. и го е изпратил по компетентност на Административен съд - София град, тъй като сключеният между страните договор има административен характер по смисъла на чл.19а от АПК, който от своя страна го е изпратил по подсъдност на Административен съд Пазарджик. С определение № 1402 от 13.10.2023 г. по адм. д. № 937/2023 г. Административен съд - Пазарджик е повдигнал препирня за подсъдност със Софийски градски съд, като е приел, че исковата молба подлежи на разглеждане от гражданския съд, тъй като с нея не се оспорвало дейстителността, изпълнението, изменението или прекратяването на сключеното споразумение, а извъндоговорни отношения, сключени след изменението му. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Дефиницията за административен договор се появява в правния мир с нормата на чл. 19а АПК /ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, като съгласно чл. 19ж АПК /ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. През 2017 г. с изменението и допълнението на АПК в чл.19а изрично се посочи, че административният договор следва да бъде предвиден в специален закон. От тогава до момента такива закони са например Закон за здравното осигуряване, Закон за финансиране на научните изследвания, ЗУСЕСИФ. /Така и професор д-р Д. Зиновиева „Административен договор. Създаване на принципна правна уредба в България.“/ Процесното Споразумение за трансфер № РД-02-3079/26.10.2022 г. между МРРБ и Община Септември не е предвидено изрично в специален закон, който да е определил същото като административен договор. Същото е сключено на основание Решение № 711 на Министерски съвет от 30.09.2022 г. за одобряване на Списък на инвестиционни проекти на общините по приоритети и направления/обекти за целево финансиране. Горецитираното решение на Министерски съвет, публикувано и на сайта на МРРБ, не е взето по реда на специален закон, предвиждащ сключването на административни договори, както е направено в посочените по – горе закони. Следователно съдебното производство по подадената искова молба е подведомствено на гражданския съд и следва да бъде разгледано от Софийски градски съд. Воден от горното, смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд