Определение № 78 от 20.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 59/2014 г.

ВКСI търговско отделение20.01.2014 г.

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение №856 от 29.11.2013 г. по ч.гр.д.№799/2013 г. на Врачанския окръжен съд, ТО. ОСЪЖДА Д. М. К., Е., [населено място], [улица] вх.”А”, ап.8 да заплати в полза на [фирма] сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от Д. М. К., с вх.№9404/11.12.2013 г. на Врачанския окръжен съд срещу определение №856 от 29.11.2013 г. по ч.гр.д.№799/2013 г. на Врачанския окръжен съд, ТО, с което е оставено без разглеждане направеното от настоящата частна жалбоподателка възражение по чл.423 ГПК и е прекратено производството по делото, поради неотстраняването на нередовността на възражението- не представяне на доказателство за внасяне на указаната й държавна такса. Частната жалбоподателка подържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като с молба вх.№9089 от 29.11.2013 г., на която дата е постановено и обжалваното прекратително определение, е представила доказателства за внесена преди това държавна такса. Ответникът [фирма] оспорва частната жалба, претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Правилни са констатациите на Врачанския окръжен съд, че жалбоподателката не е отстранила в указания й едноседмичен срок нередовностите на възражението си по чл.423 ГПК. Съобщението за оставянето му без движение, е получено лично от нея на 14.11.2013 г. Срокът за отстраняване на нередовностите му е изтекъл на 21.11.2013 г., работен ден, към която дата нито е представено доказателство за внасяне на указаната държавна такса, нито държавната такса е била внесена. Държавната такса е внесена след изтичане на срока с вносна бележка от 22.11.2013 г. Тя е приложена към молбата на жалбоподателката с вх.№9089/29.11.2013 г. до Врачанския окръжен съд, за която молба самата жалбоподателка признава, че не е депозирана в указания й срок. Направененото в тази молба искане за „удължаване на срока” не може да се квалифицира като такова по чл.63, ал.1 ГПК, тъй като е поискано след изтичане на срока. Продължаването на срока може да се иска по молба на заинтересованата страна преди изтичането му. Нередовността на възражението по чл.423 ГПК е следвало да бъде отстранена в указания едноседмичен срок, поради което неоснователен е доводът на жалбоподателката, че тя е била отстранена към момента на постановяване на обжалваното определение. Още повече, че върху молбата й до Врачанския окръжен съд с вх.№9089/29.11.2013 г. е поставена резолюция от същата дата, че е постъпила след произнасянето с обжалваното определение. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.7, ал.1т.7 във р. с чл.11 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответника ще следва да се присъди сумата 100 лв. юрисконсултски хонорар. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

Цитирани разпоредби

8