Определение № 11 от 06.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 417/2008 г.

Производството по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от а. В като пълномощник на “Е” А. - ответник по касационна жалба пред ВКС на Е. “Д” по т.д. № 417/2008 г. за присъждане на направените, поискани, но неприсъдени на тази страна разноски в размер на 2300 лв. Молбата е по реда на чл.248 ал.1 ГПК, процесуално допустима е и е неоснователна, поради следните съображения: С определение № 49/21.01.2009 г. по т.д. № 417/ 2008 г. настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване по жалбата на Е. “Д” на решение № 130/12.03.2008 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по гр.д. № 92/2008 г. Вярно е, че противната страна – “Е” А. в писмения си отговор е поискала да й се присъдят направените пред ВКС разноски, но такива не са присъдени, като няма доказателства, установяващи към този момент сторени от “Е” А. разноски. Едва с настоящата молба от 11.02.2009 г., т.е. след постановяване определението на ВКС, недопускащо касационно обжалване, “Е” А. представя договор за правна защита и съдействие, установяващ внесен адвокатски хонорар в размер на 2300 лв. Доколкото този договор се представя едва след постановяване на определението, недопускащо касационно обжалване, т.е. при вече известен в полза на молителя краен резултат по касационната жалба на противната страна и в противоречие с разпоредбата на чл.80 ГПК, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл.248 ал.1 ГПК за присъждане на разноски пред ВКС. Мотивиран от горното съдът: