Решение № 2628 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15068/2014 г.

Решение № 2628 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15068/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ София против решение № 524/14.10.14 г. по адм. д. № 986/13 г. по описа на Административен съд Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, министър на замеделието и храните, представляващ Държавата, чрез юрк. Рангелов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответницата Марияна Василева Чернирадева не взема конкретно становище по касационната жалба. Ответниците Марин Иванов Евтиминов, кметът на община Панагюрище, Пенчо Георгиев Пиперков, Румяна Петрова Парашкевова, Тодор Петро Цуцеков, Радослав Василев Чернирадев и Стоимен Пенчев Новаков не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пазарджик по оспорване на Марин Иванов Евтиминов е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-18-39/17.07.12 г. на Изп. директор на АГКК-София за одобряване на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ кадастрална карта /КК/ и кадастрални регистри /КР/ за землището на гр. Панагюрище и с. Панагюрски колони в частта относно имоти с идентификатори 55302.702.1, 55302.702.8 и 55302.702.15, съответстващи отчасти на парцел I и парцел II по плана на ст. площадка "Мулей Щаба 2-овчарник", ведно с находящите се в парцел I сгради-овчарник и битовка, м. "Мулей" землище гр. Панагюрище. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта в отменена й част е издадена в нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорващият, Марин Иванов Евтиминов, е обосновал правния си интерес от оспорване на заповедта с договори от 16.02.1998 г., по силата на които чрез продажба придобил от "Агробиз" ЕООД-Панагюрище собствеността върху стопанска сграда - овчарник и битовка II, м. "Мулей" и прилежаща застроена и незастроена площ от 2925 кв. м., парцел I и парцел II по плана на ст. площадка "Мулей Щаба 2-ри овчарник ". Представените заверени копия от тези договори не съдържат данни за вписването им. От писмените заключения на двете съдебно технически ескпертизи, изготвени от в. л. инж. Бурова, е установено, че описаният в тези договори недвижим имот представлява парцели I и II по план на бивш стопански двор, одобрен през 1996 г. и определен от експерта като "парцеларен" такъв. Тези имоти не са нанесени в одобрената с обжалваната заповед КК и КР, предвид факта, че не са отразени в одобрената в последствие влязла в сила карта на възстановената собственост /КВС/, въз основа на която е изготвена КК. Вещото лице е установило, че върху площта на двата имота са ситуирани имоти с идентификатор 55302.702.1, ведно със сградите, отразен в КР като държавен поземлен фонд, идентификатор 55302.702.8, собственост по КР на Пенчо Георгиев Пиперков и идентификатор 55302.702.15, собственост по КР на Мария Василева Чернирадева. Данните по преписката сочат, че в процедурата по изработване КК и КР оспорващият не е представил цитираните договори от 16.02.1998 г., а по делото е заел становище, че административният орган следвало да го уведоми за това лично. При горните установявания въпросът за законосъобразността на обжалваната заповед се свежда до преценката доколко административният орган е спазил императивните законови разпоредби, уреждащи процедурата по изработване и одобряване на КК и КР, както и правилно ли е избран източника на данни за имотите и собствеността върху тях. Съвкупната преценка на доказателствата по делото обосновават извод за процесуална и материалноправна законосъобразност на заповедта в обжалваната й част. Преди всичко процедурата по изработване и одобряване на КК и КР не предвижда за административния орган задължение за лично съобщаване за откриването и провеждането й на собствениците на обекти на кадастъра. Администратвният орган е обнародвал по надлежния ред заповедта за откриване на процедурата, изготвил е и обявил на общодостъпно място график, по който лицата да представят документите си за собственост, уведомил ги е за възможността да обозначат границите на имотите в съответствие с документите за собственост с регламентирани трайни знаци за своя сметка. По делото липсва спор, че оспорващият Евтиминов не се е възползвал от възможността да вземе участие в процедурата по предвидения в закона начин. Не твърди в съдебното производство, че договорите са надлежно вписани, за да бъде установена собствеността му чрез проверка в службата по вписвания. Установяванията по делото налагат извода, че административният орган е почерпил данни за поземлените имоти в землището при спазване приоритетността на източниците за това по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При безспорната липса на активност границите на имотите оспорващият да е означил по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, законосъобразно при изработване на КК е ползвана КВС, създадена по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, представляваща източник на данни при изработване на КК съгласно чл. 2, т. 11 от Наредба № 49 от 5.11. 2004 . за поддържането на картата за възстановената собственост. и чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г., независимо от установяването по делото, че в тази карта не е интегриран изработения за стопанския двор през 1996 г. план. Към одобряването на КВС оспорващият е бил активно легитимиран да я оспори в частта на имотите в бившия стопански двор, но не е упражнил правото си. Следва да се има предвид, че към 1996 г. законът не е ползвал термина "парцеларен план". Към този момент карти и планове са били изработвани във връзка с ликвидиране имуществото на организациите по § 12 ПЗРЗСПЗЗ, без точен регламент на процедурата - ред за одобряване, влизане в сила и пр. Терминът "парцеларен план" е въведен с разпоредбата на чл. 47, ал. 21 ППЗСПЗЗ през 2008 г. като вид подробен устройствен план в случаите на учредяване сервитут върху имоти от държавния поземлен фонд за прокарване трасе за въздушни, наземни и подземни проводи. Ето защо посоченият от вещото лице "парцеларен" план, одобрен от комисия през 1996 г., не представлява карта, създадена по ЗСПЗЗ, поради което с основание не е ползван като източник на данни за границите на поземлените имоти при изработване КК и КР относно имотите в границите на бившия стопански двор. Претендираните имоти са вписани в КР на трети лица, представили възстановителни собствеността решения по ЗСПЗЗ, което налага извода за наличие на имуществен спор, подлежащ на разрешаване по общия исков ред. С оглед изложеното обжалваното отменително заповедта в оспорената й част решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорването на Милен Иванов Евтиминов се отхвърли. Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение