Определение № 4388 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2934/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Р. И. Г. и Р. В. Г., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Р. И. Г., действащи чрез адвокат Д. М., за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по в. гр. д. № 11570/2023 г. по описа на СГС, с което е потвърдено Решение № 5257/04.04.2023 г. по гр. д. № 49018/2022 г. по описа на СРС, с което е отхвърлен предявен от Р. И. Г. срещу В. Е. Г. иск за лишаването му от родителски права над сина му Р. В. Г., изменена е издръжката, определена по гр. д. № 36075/18 г. СРС, 139 състав, като е била намалена, а В. Е. Г. е осъден да заплаща на сина си Р. В. Г., чрез майка му Р. И. Г., месечна издръжка от 220 лв., считано от 08.09.2022 година. С това решение е постановено ограничаване на родителските права на В. Е. Г. по отношение на сина му Р. В. Г., като му е отнето правото да го представлява или да дава съгласие за извършване на правни сделки, в т.ч. и по чл. 130 СК, както и да дава съгласие за издаване на паспорт на детето и за пътуванията му в страни от ЕС за периоди от по 15 дни до три пъти годишно, за срок до пълнолетието на детето. Молителите поддържат, че вследствие на нарушаване на чл. 56, ал. 1 ГПК са били лишени от възможност да участват в делото. Твърдят, че за насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание за 04.04.2024 г. лично не са уведомявани. Уведомен бил единствено пълномощникът им адв. Д. М., който няколко дни преди заседанието, на 25.03.2024 г., депозирал молба за отлагане на делото поради служебен ангажимент. Въззивният съд уважил молбата, като не дал ход на делото и отложил същото за 18.04.2024 г., за когато приел, че страните следва да се считат редовно уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 ГПК. В проведеното на 18.04.2024 г. открито съдебно заседание Р. И. Г. лично не явила. Не се явил и адвокат Д. М., пълномощник на Р. И. Г. и Р. В. Г., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Р. И. Г.. Съдът приел, че въззивниците са редовно призовани, и като констатирал, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, пристъпил към разглеждането му, обявил съдебното дирене за приключено, дал ход на устните състезания и обявил решението си в същото съдебно заседание в присъствие на въззиваемия В. Е. Г. и адвоката му адв. Зл. Х.. Молителите считат, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 56, ал. 1 ГПК да ги призове за отложеното открито съдебно заседание. Отговор на молбата от насрещната страна не е постъпил. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира следното. Молбата за отмяна има за предмет онази част от влязло в сила на 18.04.2024 г. въззивно решение, постановено по в. гр. д. № 11570/2023 г. по описа на СГС, в която е потвърдено Решение № 5257/04.04.2023 г. по гр. д. № 49018/2022 г. по описа на СРС, с което е отхвърлен предявен от Р. И. Г. срещу В. Е. Г. иск за лишаването му от родителски права над сина му Р. В. Г., изменена е издръжката, определена по гр. д. № 36075/18 г. СРС, 139 състав, като е била намалена, а В. Е. Г. е осъден да заплаща на сина си Р. В. Г., чрез майка му Р. И. Г., месечна издръжка от 220 лв., считано от 08.09.2022 година. С това решение е постановено ограничаване на родителските права на В. Е. Г. по отношение на сина му Р. В. Г., като му е отнето правото да го представлява или да дава съгласие за извършване на правни сделки, в т.ч. и по чл. 130 СК, както и да дава съгласие за издаване на паспорт на детето и за пътуванията му в страни от ЕС за периоди от по 15 дни до три пъти годишно, за срок до пълнолетието на детето. С оглед подаването й на 27.05.2024 г. спазен е преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата съдържа изложение във връзка с въведените основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и са спазени изискванията по чл. 306, ал. 1, вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК. Ето защо настоящият състав намира, че следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането на молбата. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение съдържа и искане за спиране на решението в частта относно иска с правно основание чл. 150 от СК за намаляване на присъдената по гр. д. № 36075/2018 г. СРС, 139 състав, издръжка от 300 лв. на 220 лева. С разпореждане № 134 от 02.08.2024 г. на молителя са дадени указания за внасяне на гаранция в пари по специалната сметка на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението, връчено редовно на 02.09.2024 г., но в определения срок гаранцията не е внесена по сметка на съда. Внасянето на обезпечение в размер на сумата, присъдена с решението, чиято отмяна се иска, е задължителна предпоставка за спиране изпълнението по чл. 282, ал. 2 от ГПК, като съдът не разполага с правомощията да освободи молителя от това задължение. Непредставянето на обезпечение в предоставения от съда срок налага молбата по чл. 309, ал. 1 ГПК да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия,