Определение № 419 от 08.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6085/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Г. д. „И. на н.”, представлявана от юрисконсулт П. С., срещу въззивно решение №202/09.07.2014 г., постановено по възз.гр.д. № 350/2014 г. на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която е потвърдено решение №244/21.03.2014 г. по гр.д. № 5787/2012 г. на Районен съд – Сливен по иска на В. К. В., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР (отм.), че ищецът има право на 156 часа и 45 минути допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд. Жалбоподателят счита обжалваното решение за недопустимо, евентуално за неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът по жалбата В. В., в писмен отговор поддържа становище за недопустимост на същата. Върховият касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, предл.1-во от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Обжалваното въззивно решение е постановено по установителен иск с правно основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР (отм.), който е оценяем. Съгласно приетото по делото експертно заключение, паричното изражение на претендираните 156 часа и 45 минути допълнителен платен годишен отпуск, дължими като компенсация за положен над 50 часа на тримесечие извънреден труд, възлиза общо на 793.64 лева (от която: за четвъртото тримесечие на 2009 г. – 7 ч. при часова ставка от 5.47 лв; за първото тримесечие на 2010 г. – 11 ч. при часова ставка от 4.97 лв.; за второто тримесечие на 2010 г. – 77.30 ч. при часова ставка от 4.97 лв., за третото тримесечие на 2010 г. – 32.30 ч. при часова ставка от 5.21 лв. и за четвъртото тримесечие на 2010 г. – 28.45 ч. при часова ставка от 5.21 лв.). Посочената сума, представлява цената на предявения установителен иск, съгласно правилото на чл.68 ГПК. Тя е под законоустановения минимален праг за достъп до касационно обжалване, предвиден в разпоредбата на чл.280, ал.2, предл.1-во от ГПК от 5000 лв. Поради това, касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение