Определение № 3516 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2024 г.

Образувано е по частна жалба на М. Пеков, понастоящем в затвора - [населено място] срещу Определение № 319 от 10.01.2024 г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. дело № 11176/2023г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Пеков срещу уведомление № 12394/07.11.2023 г. издадено от началника на затвора и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател счита определението за неправилно моли същото да бъде отменено. Върховният административен съд, тричленен състав, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството по адм. дело № 11176/2023 г. е образувано по жалба на М. Пеков срещу уведомление № 12394/07.11.2023 г. издадено от началника на затвора. С разпореждане от 05.12.2023г. жалбата е оставена без движение като на оспорващия е даден 7-дневен срок за внасяне на държавна такса в размер на 10лв. и за представяне на разписката за внесената такса в деловодството на АССГ. Същият е бил надлежно уведомен за разпореждането на съда на 14.12.2023г. Към момента на постановяване на определението указанията не са били изпълнени. Въз основа на посоченото съдът е приел от правна страна, че са налице предпоставките на чл. 158, ал. 3 от АПК, с което жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производството да бъде прекратено. Определението е неправилно. Разпоредбата на чл. 213, т.3 във връзка с чл. 231 АПК изисква окомплектоване на частната жалба с документ за платена държавна такса. Липсата на внасянето на дължимата такса сочи нередовно упражнено право на оспорване, което се явява като основание за недопустимост на съдебното производство и прекратяване на делото. В конкретния случай, видно от приложените към жалбата писмени доказателства, на 18.12.2023г. Пеков е подал молба с вх.№М 5446 до касиера на Затвора-[населено място] да бъде преведена от личната му сметка сумата от 10лв., съставляваща държавна такса по сметка на АССГ, която молителят посочил изрично.Видно от прил. вносна бележка, молбата му е удовлетворена и превод е осъществен на 19.12.2023г., в срока за изправяне на нередовностите по жалбата от МП-ГДИН-Затвор-[населено място]. По делото е представена и справка№304366 за платена сума от 10 лева на чрез Изипей с дата 18.12.2023 г.,като преводът е осъществен на името на М. Пеков. Действително, към момента на постановяване на определението на АССГ не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовността, свързана с внасянето на държавна такса, доколкото на съда не е бил предоставен документ, установяващ внасянето на дължимата държавна такса в законоустановения срок, но с подадената частна жалба с вх.№1147/22.01.2024г. на ВАС са представени от жалбоподателя вносна бележка и квитанция от Изипей за плащане на сумата от 10 лева, представляваща държавна такса, в срока за изправяне нанередовностите по жалбата срещу уведомление № 12394/07.11.2023 г. издадено от началника на затвора-София. Настоящата инстанция намира, че поради внасянето на изискваната държавна такса, към настоящия момент е отстранена визираната в обжалваното определение нередовност и то следва да бъде отменено, а делото върнато за администриране на частната жалба на М. Пеков против уведомление № 12394/07.11.2023 г. издадено от началника на затвора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав