Определение № 62 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5788/2014 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от адвокат З. – в качеството му на процесуален представител на М. Х. Л. от [населено място], ответник в производство по чл.288 от ГПК - с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 3 от 5.01.15г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – противната страна е уведомена чрез процесуалния представител и в предоставения срок е изразила становище, с което оспорва основателността на искането, пред вид изхода от спора и липсата на отбелязване в пълномощното на номера на делото, за което се отнася. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 3 от 5.01.15г., съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 208 от 5.06.2014г. по в.гр.д.№ 1181/14г.на Старозагорски окръжен съд, но не се е произнесъл по направеното с представения писмен отговор искане на ответната страна за присъждане на разноски. Липсата на произнасяне по цялото искане е основание за допълване на постановения акт. Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК – ответникът има право да иска заплащане на реално направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска. В случая касационно обжалване не е допуснато и ответникът е установил - с представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно № 077107 от 18.09.2014г. – че реално е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.за „процесуално представи-телство” на М. Х. Л. „по гр.д. по писа за 2014г. пред ВКС”. При тези данни искането на молителя се явява основателно и касаторът следва да бъде осъден да му заплати претендираната сума. Направените възражения са неоснователни, защото производството по чл.288 от ГПК е самостоятелно и за него са приложими общите правила за присъждане на разноски. Ирелевантен е факта, че не е посочен точния номер на делото, защото от съдържанието на упълномощаването е ясно за какви действия, в какво производство и за кого се отнася, а и към датата на подписването на договора /18.09.2014г./ не е било възможно на страната да е известен номера на делото, тъй като то е образувано във ВКС на 3.10.14г. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение