Определение № 4264 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2794/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. О. З. против определение № 1271/23.05.2024 г. на Апелативен съд София по в.ч.гр.д. № 2092/2023 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател да му бъде предоставена правна помощ, обективирано в частна жалба с вх. № 500018/3.01.2024 г. по описа на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено. Навеждат се доводи, че постановявайки обжалваното определение съдът лишава жалбоподателя от право на защита. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че в случая на жалбоподателя не следва да се предоставя правна помощ поради наличие на ограничението, регламентирано в чл.24, ал.1, т.1 ЗПП – когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точки на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, което ограничение е достатъчно основание за оставяне на молба на жалбоподателя без уважение, без да е необходимо да се изследва въпроса дали са налице предпоставките на чл.23, ал.3 ЗПП, т.е. дали молителят разполага или не със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Обжалваното определение е правилно. За да достигне до извод за неоснователност на молбата за предоставяне на правна помощ, съдът е взел предвид следните обстоятелства: частно гражданско производство под № 2092/2023 г. по описа на Апелативен съд София е образувано по частна жалба срещу определение на СГС от 20.06.2023 г., с което е прекратено производството по в.гр.д. № 3834/2023 г., а жалбата срещу действия на ЧСИ М. Б. е изпратена на последния за надлежното й администриране до съда по посочения в чл.436, ал.2 вр. ал.4 ГПК ред, т.е. частната жалба е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда по-нататъшното разглеждане на делото, поради което е оставена без разглеждане от състава на апелативния съд с определение от 23.11.2023 г.; срещу това определение Г. З. е депозирал частна жалба до ВКС, в която е обективирано и искане за предоставяне на правна помощ; При тези обстоятелства съдът е приел, че предоставянето на правна помощ не би допринесло никаква полза на молителя във връзка с обжалването от негова страна на определението от 23.11.2023 г., доколкото неин предмет е единствено въпроса относно допустимостта на жалбата му срещу прекратяване на производството, образувано по ненадлежно администрирана до него жалба срещу действия на съдебен изпълнител. На следващо място съдът е съобразил, че частната жалба не е касационна, а въззивна такава, поради което не се налага и приподписването от адвокат на основание чл.284, ал.2 ГПК, както и че производството по нея се разглежда в закрито съдебно заседание и дори и същата да има бланкетен характер, съдът е длъжен служебно да осигури прилагането на процесуалния закон, доколкото ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвиден в чл.269, изр.2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. При тези съображения, правилно съдът е приел, че в случая предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точки на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, т.е. че е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 ГПК, ограничаваща предоставянето на правна помощ по чл.21, т.1, т.2 и т.3 ЗПП. Произнасянето на състава на Апелативен съд София е съобразено с трайната практика на ВКС по приложението на нормата на чл. 24, ал.1, т.1 ЗПП, според която предоставянето на правна помощ по чл.21, т.1, т.2 и т.3 ЗПП следва да е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава, като изводът за неоснователност на молбата е направен след анализ на конкретните факти, имащи значение при преценката за наличие на условията за уважаване на молбата за предоставяне на правна помощ. Предвид приетото в ТР № 6 от 15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, като подадената бланкетна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може и ефективно да защити правото си, тъй като съдът дължи проверка на правилността на обжалваното определение, без да е ограничен от въведените от жалбоподателя доводи в частната жалба и в този смисъл неучастието на адвокат не би накърнило интересите на страната. Ето защо, обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение