Определение № 2592 от 02.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 2798/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. П. К. – процесуален представител на Ф. Е. И. и С. Е. И. срещу определение № 841 от 04.10.2024 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК от Окръжен съд – Стара Загора по в.гр.д. № 65 по описа на съда за 2024 г., с което е оставена без уважение молбата на адвокат К. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В подкрепа на направеното искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските жалбоподателят излага съображения, че съдът неправилно е изчислил размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищците, без да са съобразени разпоредбите на НМРАВ, както и обстоятелството, че в случая няма сключен договор между адвокат и клиент, по силата на който адвокатът да се е съгласил да осъществява представителство срещу адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от определения в НМРАВ, с оглед на което не е нарушена свободата на договаряне и конкуренция, в какъвто смисъл е цитираното от въззивния съд решение на СЕС. Изтъква се разпоредбата на чл. 38 ЗА, съгласно която съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Според жалбоподателя цитираното от състава на съда решение на СЕС не обхваща хипотезата на оказване на безплатна правна помощ, тъй като в тези случаи не се нарушава свободата на договаряне. Сочи се, че като нормативен акт, издаден от компетентен орган НМРАВ следва да бъде съобразена, ако няма изрична причина за изключване на приложението й - например договор за правна помощ за по-ниско по размер възнаграждение, какъвто в случая не е налице. Излагат се аргументи във връзка с приложимата редакция на НМРАВ. Твърди се и че съдът не е съобразил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от противната страна. Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно и постановяване на друго такова, с което да се увеличи размерът на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците и да се намалят присъдените разноски в полза на застрахователя – противна на жалбоподателя страна в производството до посочени от жалбоподателя размери. Насрещната страна в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. Обжалваното определение е правилно. Не са налице нито нормативни основания, нито такива, базирани на съдържанието на цитираното решение на СЕС – диспозитив и мотиви, от които да е възможно да се формира извод в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза – за приложимост на същото решение по отношение на осъдената да заплати адвокатско възнаграждение страна в случаите, в които размерът на същото е определен в договор между насрещната страна и процесуалния й представител, съответно – за негова неприложимост в случаите на предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА. Постановеното в решението на СЕС е общо за случаите на ангажиране имуществената отговорност за разноски на осъдената да ги заплати страна в производството. По-натам, въззивният съд правилно е взел предвид и изтъкнал както това, че съобразно цитираната от него практика на СЕС и ВКС, минималните размери по НМРАВ не го обвързват, така и действително релевантните, подлежащи на преценка в случаи, като настоящия обстоятелства - правната и фактическа сложност на делото, обжалваемия интерес, действително осъществените като брой, вид, трудоемкост и времетраене действия по осъществяване защитата в съответната инстанция. Правилни са и изводите на съда по съществото на спорния в производството по чл. 248 от ГПК въпрос досежно конкретните размери на присъдените адвокатски възнаграждения на страните, като основани на релевантните за тези размери обстоятелства и съответни на изхода на спора по същество във въззивната съдебна инстанция. Противно на изложеното от частния жалбоподател, в мотивите на постановеното решение, които в частта им досежно разноските са изключително подробни, съдът е обсъдил и възражението му за прекомерност на заплатеното от противната адвокатско възнаграждение и това обстоятелство е възпроизведено и в мотивите на обжалваното в настоящото частно производство определение. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение