Определение № 233 от 10.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9302/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от М. Г. Ц. от гр. София против Определение № 14215 от 08.08.2024 г., постановено по адм.д. № 7384/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № Е-11М-001029 към 04.07.2024 г. по описа на КЕВР, подадена от частния жалбоподател срещу мълчаливия отказ на КЕВР да допълни свое Решение № Ж-423/08.05.2024 г. и производството по адм.д. № 7384/2024г. по описа на АССГ е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му като неправилно и връщане на делото на административния съд за произнасяне по съществото по жалбата срещу оспорения от него мълчалив отказ за допълване на постановен от същия административен орган изричен административен акт. В срока по чл. 232 от АПК от насрещната страна, Комисия за енергийно и водно регулиране, е постъпило възражение на частната жалба с развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно- за правилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството по адм.д. № 7384/2024г. по описа на АССГ е образувано по жалба на М. Г. Ц. от гр. София срещу мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по негова молба вх. № Е-11М-00-1029 от 29.05.2024г. за допълване на Решение на КЕВР № Ж-423/08.05.2024г. За да остави без разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ и да прекрати производството по делото, административният съд е приел на първо място, че не е налице формиран мълчалив отказ, поради което липсва годен предмет на обжалване пред АССГ. Базирайки се на съдържанието на постановения административен акт, чието допълване се иска – т.е. на съдържанието на Решение № Ж-423/08.05.2024 г. на КЕВР, съдът е заключил, че образуваното пред КЕВР по жалба вх. № Е-11М-00-1029/03.11. 2022г. административно производство е прекратено на основание чл.22, ал.1 от ЗЕ вр. с чл.147а, ал.1 от Наредба №3 поради неоснователност на жалбата. Предвид съдържанието на постановеното от КЕВР решение, АССГ е заключил, че със същото административният орган се е произнесъл по всички въпроси и искания, направени с жалбата, поради което не е налице непълнота на административния акт, която да подлежи на разглеждане по реда на чл.62, ал.1 от АПК. По този ред според АССГ се отстраняват непълноти в диспозитива на административния акт, какъвто порок в случая не е налице, тъй като с диспозитива на административния акт жалбата е отхвърлена изцяло и производството е прекратено Непълнотите в мотивите на административния акт, ако има такива, не се отстраняват по реда на чл.62, ал.1 от АПК, а съставляват основание за незаконосъобразност на самия административен акт, който порок се разглежда в производството по обжалване на административния акт. АССГ се е позовал и на друго основание за недопустимост на производството – липсата на правен интерес от обжалване, доколкото служебно известно било на АССГ, че Решение № Ж-423/08.05.2024 г. на КЕВР вече е обжалвано пред АССГ, по повод на което е образувано адм.д. № 7383/2024г. по описа на АССГ. Определението е правилно, макар и по различни от изложените в мотивите на същото съображения. Иска се допълване на решение на КЕВР, с което регулаторният орган, разглеждайки жалбата на М. Г. Ц., с която е инициирано производство по чл.22 от ЗЕ, е приел същата за неоснователна ,поради което и на основание чл.22, ал.1 и ал.7 от ЗЕ и чл.147, ал.1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратил производството по същата жалба. С молбата си до КЕВР, с която иска допълване на Решение на КЕВР № Ж-423/08.05.2024г.,М. Ц. не иска допълване на диспозитива на административния акт, а евентуално допълване само на мотивите на същия, което е недопустимо. След като КЕВР не дължи произнасяне по недопустимо искане, не е налице и валидно формиран мълчалив отказ по това искане, който да бъде годен предмет на обжалване пред съд. По горните съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2,предл. първо във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение