Определение № 229 от 04.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2003/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 3044 от 28.12.2018 г. по в. гр. д. № 3365/2018 г. на Софийски апелативен съд е обезсилено решение от 03.05.2018 г. по гр. д. № 8161/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, 11 с-в и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от Б. А. Б. срещу Столична община отрицателен установителен иск за собственост на имот пл. № .........., нанесен в кадастрален лист № .... с площ 1247 кв. м., местност „Ю. градска територия III-та част по КП от 1996 г., който е идентичен с част от имот .........., кадастрален лист № ..., местност „К.“ по КП от 1939 г., представляващ понастоящем част от УПИ ... за О. от кв...., местност „Д.“ по регулационния план, одобрен със заповед № РД-50-09-56/22.02.1989 г. Основният мотив на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционното решение и за прекратяване на производството по предявения отрицателен установителен иск се състои в това, че със сила на пресъдено нещо по влязло в сила решение по чл.108 ЗС е отречено правото на собственост на ищеца Б. А. Б. за същия имот и спрямо същия ответник – Столична община. При това положение той няма правен интерес да предявява отрицателен установителен иск за същия имот, основавайки се на същото придобивно основание, което вече е отречено с влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.108 ЗС. Настоящият състав констатира, че влязлото в сила решение по чл.108 ЗС, на което се е позовал въззивният съд, е решение от 09.01.2007 г. по в. гр. д. № 1130/2006 г. на СГС, ГО, II-Б въззивен състав. То е постановено след отменително решение № 274 от 04.04.2006 г. по гр. д. № 2939/2004 г. на ВКС, IV-то г.о., в което освен указания за обсъждане на установени по делото факти, на въззивния съд са дадени и указания по приложението на материалния закон, с които той се е съобразил. Тъй като в състава на ВКС, постановил посоченото решение, е участвала съдия Маргарита Соколова, която е член и на настоящия състав, съдът намира, че е налице основанието по чл.22, ал.1, т.5 ГПК за нейния отвод поради връзката между двете дела, тъй като в производството по чл.108 ЗС тя е изразила становище по правата на ищеца Б. А. Б. по отношение на същия имот, който е предмет на настоящото дело и за същото придобивно основание, от което той извлича правния си интерес по настоящия отрицателен установителен иск. Воден от изложеното и на основание чл.22, ал.1, т.5 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,