Определение № 2706 от 18.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1091/2024 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба вх.№ 13006/23.07.2024г., подадена от „Агро стил 2015“ ЕООД с искане за допълване на постановеното по делото в производство по чл.274,ал.3 ГПК определение № 2054/19.07.2024г. с присъждане на разноски в полза на дружеството за адвокатска защита за изготвянето на отговор на частната касационна жалба. В писмен отговор насрещната страна С. Ю., по чиято частна касационна жалба е образувано производството по ч.т.д.№ 1091/2024г., оспорва основателността на искането за допълване на определението с присъждане на разноските, сторени от насрещната страна. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата по чл.248 ГПК е допустима като подадена в срок, но е неоснователна. С определение № 2054 от 19.07.2024г. настоящият състав не допусна частно касационно обжалване на определение на въззивен съд за потвърждаване на първоинстанционно определение за отказ на възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба от ответницата С. Ю.. Актът, постановен от касационния състав, не е от категорията на тези по чл.81 ГПК, с които съдът дължи произнасяне по отговорността на страните за разноски. Определението, постановено по частна касационна жалба срещу въззивен акт, потвърждаващ отказ за възстановяване на срок за депозиране на отговор на исковата молба по чл.367 ГПК, няма самостоятелен характер, с него не се разрешава материалноправен или процесуалноправен въпрос по делото или свързано с него частно производство; този акт не касае съществото на спора, не слага край на производството. Той няма приключващ делото характер по смисъла на чл.81 ГПК - правният спор е висящ пред първоинстанционния съд и делото е във фазата по чл.374 ГПК. Същественото е, че в случая молбата по чл.64,ал.2 ГПК касае пропуснат срок за извършване на процесуални действия по движение на делото, а не такива от значение за крайния изход на производство (например искане за възстановяване на срок за изправяне на нередовности на искова молба, на подадена жалба). Нормите, уреждащи отговорността за разноски са изключителни, поради което не могат да се прилагат по аналогия или да се тълкуват разширително, откъдето следва, че актът, с който е приключило производството в касационната инстанция по искане за възстановяване на срок по чл.64,ал.2 ГПК за депозиране на отговор на исковата молба, е извън приложното поле на чл.81 ГПК и съдът не се произнася отделно по разноските, направени само в това производство Основателността на искането на дружеството за присъждане на разноските за защита, направени по настоящото частно касационно производство е обусловена от изхода на крайния спор. Поради това с определението от 19.07.2024г. настоящият състав не е присъждал разноски и не е налице основание определението да бъде допълвано по реда на чл.248 ГПК. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.