Определение № 50008 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2022 г.

С решение № 50076/31.07.2023 г., постановено по настоящото дело, ВКС е обезсилил въззивно решение № 142 от 03.02.2022 г. на Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 1080/2021 г. Оставил е без движение производството по делото, като е указал на ищеца М. Т. К., в едноседмичен срок от съобщението, да отстрани противоречието в исковата молба, като съобрази размера на частично претендираните суми за описаните в молбата му от 17.10.2019 г. СМД, така че общият им сбор да е 13 390,75 лв., като в същото време не променя по вид и брой вече уточнените дейности, а само посочи за кои от тях и до какъв размер претеднира, като частична, по-малка сума. Постъпила е в срок молба с изпълнение. Препис от същата е връчена на насрещната страна на 12.10.2023 г. с указание за правото на отговор. В дадения едномесечен срок, на 13.11.2023 г. (първият работен ден след 12.11.2023 г.) е депозиран отговор от С. Б. Б., чрез адв. С. М.. Същият възразява, че исковата молба е нередовна и, че се дължат допънителни уточнения, като напр. претенция за труд и ДДС, разходите за извозване на боклук и труд; единична и обща цена за материали и труд и пр. Също така, счита, че в уточнителната молба пред ВКС и таблица пред СГС ищецът е предявил нови претенции, вкл. движими вещи. Заявява, че експертиза не следва да се допуска, защото при начална липса на доказателства, вещите лица не могат да имат база за сравнение, а твърденията на ищеца не са достатъчни. При допускане на експертиза, изисква да се вземе предвид експлоатационната годност на текущия ремонт и претендираните с него СМД е изтекла; те са напълно овехтели; не водят до увеличаване стойността на имота, „поради което и не е налице увеличаване стойността на имота“; ищецът не е представил протокол образец 19 за доказване на претендираните строителномонтажни работи и акт за скрити видове работи, с които да могат да се установят претенциите от него; не е представил фактури, бележки, договори и др.; претендираните СМД представляват обикновен, текущ ремонт; липсват претенции за СМР, които са основни, задължителни и без тях твърденият ремонт не може да се извърши, което води на извод, че ищецът не го е извършил. Следва становище по материалноправния спор. Съставът на Върховния касационен съд намира, че изпълнението по чл. 100, ал. 2 ГПК от 1952 г., отм., е точно, според дадените указания, поради което съдебното производство следва да бъде възобновено. Няма основание за оставяне отново без движение на исковата молба по възраженията на ответника. По вид подобренията са индивидуализирани още в производството пред СГС с молба от 17.10.2019 г. и те са приети и поотделно описани като предмет на спора и в решението на ВКС по настоящото дело от 31.07.2023 г. В това решение, също така, е вече прието, че е нужно да се допусне допълнителна съдебна експертиза, защото допуснатите по делото не изясняват релевантните обстоятелства и не са съобразени със задължителните разяснения на Постановление на Пленума на ВС № 6/1974 г. Въпрос на последващ правен извод е, при дадените от експерта технически данни и преценката на доказателствата по делото, дали всяко от претендираните подобрения е налично, то увеличава ли и ако да, с колко цената на имота. Дали, евентуално до какъв размер, съдът ще признае разход за труд и материали е също въпрос на преценка по съществото на спора, с оглед всички данни по делото. Възраженията срещу съществуването на подобренията, съответно доказването на тяхната стойност, евентуално на вложените в тях средства и материали, нямат отношение нито към редовността на исковата молба, нито към необходимостта от изготвяна не съдебна експертиза, която да даде възможност на съда да приложи точно материалния закон. Мнението на ответника, че следва да се установява стойност и на други дейности, свързани с процесните подобрения не е съобразено с обстоятелствата, които е нужно да бъдат установени, според материалноправната норма, а и със задължителните указания на цитираното ПП на ВС на РБ, както и многобройна и непротиворечива практика на ВС и ВКС на РБ. Както вече ВКС по настоящото дело разясни в решението си от 31.07.2023 г., по реда на чл. 290 ГПК, от значение са извършените разходи към момента на строителството и увеличената стойност на имота в резултат на съответната дейност към постановяване на решението, като обективното увеличаване на стойността на имота се установява при съпоставка каква би била цената на имота с и без подобрението към датата на произнасяне на съда. При така изложеното, следва да се допусне допълнителна съдебна експертиза със задача: подобренията, описани по вид в решението на ВКС от 31.07.2023 г., налице ли са в имота при изготвяне на експертизата; има ли от тях подобрения, които са незаконно извършени и да подлежат на премахване; каква е стойността на имота с подобренията (поотделно) и без тях (поотделно) към същия момент (изготвянето на експертизата); какви разходи за труд и материали са направени в периода 2006-2007 г. за извършване на всяко едно от претендираните подобрения. МОТИВИРАН от горното, съдът