Определение № 50006 от 11.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1656/2021 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Н. П. М. с искане за изменение в частта за разноските на решение № 50119/ 26.06.2023г. по т.д. № 1656/2021г. по описа на ВКС, II ТО, чрез отмяна на присъдените в полза на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилисти“ разноски от 6525,60 лева за трите инстанции, като при евентуалност се иска решението да бъде отменено за присъдени разноски от 1719,60 лева - адвокатско възнаграждение за касационното производство. Молителят твърди, че в трите инстанции не са представени доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение в посочените размери, като счита, че представените фактури и извлечения от банкова сметка не доказват надлежно извършване на плащането, тъй като не са представени банковите бордера или платежни нареждания. Счита, че присъдените възнаграждения са прекомерни, като съдът не е ограничен от нормативно установените минимални размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилисти“ намира искането за неоснователно. Излагат се съображения, че са представени доказателства за заплащане на адвокатските възнаграждения във всяка инстанция, съответно същите не са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото, като няма разлика в заявените от процесуалните представители на насрещната страна суми за адвокатски възнаграждения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна. Оплакванията на молителя се свеждат единствено до недължимост на адвокатското възнаграждение за трите инстанции, поради недоказването му като реален разход, съответно поради прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, без излагане на аргументи относно недължимостта на останалите присъдени разноски. С решение № 50119/ 26.06.2023г. по т.д. № 1656/2021г. по описа на ВКС, II ТО е отменено въззивното решение и искът по чл. 511 КЗ е отхвърлен за претендирания размер от 30 000 лева, като в полза на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилисти“ са присъдени разноски от 6525,60 лева за трите инстанции /2460 лева – за първата инстанция, 1716 лева – за втората инстанция и 2349 лева – за касационното производство/. За първата и касационната инстанция касаторът - ответник по иска е представил фактури за дължимото възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2160 лева с ДДС – за първа инстанция и в размер на 1287,60 лева с ДДС и на 432 лева с ДДС – за процесуално представителство по настоящото касационно дело. Всяка от фактурите е придружена с банково извлечение, в което основанието за плащане е посочена съответната фактура. За въззивното производство също е представено банково извлечение за плащане на адвокатско възнаграждение от 1716 лева. Искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаление на адвокатското възнаграждение е направено в касационното производство преди даване ход на устните състезания, но не и в първата и въззивната инстанция преди даване ход на устните състезания в тези инстанции. Във връзка с така установените обстоятелства по делото, настоящият състав на ВКС намира за неоснователно оплакването на молителя за липса на доказателства за заплащане на адвокатските възнаграждения от страна на ответника по иска. Представените извлечения от банковата сметка на сдружението, съдържащи основанията за плащане, удостоверяват, че адвокатското възнаграждение е заплатено по банков път, което съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. по тъкл. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС доказва реалното извършване на разноските за адвокатския хонорар. За направените разноски в производството пред съответната инстанция, в която е постановено решение по съществото на спора, страните могат да искат присъждането им най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, в който срок следва да се упражни и правото по чл.78, ал.5 ГПК да се иска намаляването на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност. Това произтича и от принципите по чл.8 и 9 ГПК за състезателност и равенство на страните в гражданския процес, като същите следва да изчерпат всички свои искания най-късно до приключване на разглеждане на делото пред съответната инстанция, преди даване ход на устните състезания. С оглед на това, несвоевременно са направени исканията по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на заплатеното от ответника по иска адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инстанция, поради което същите са преклудирани. Ето защо, това процесуално действие, осъществено едва в производството по чл.248, ал.1 ГПК в касационното производство, се счита за неизвършено, поради което не следва да бъде взето предвид от настоящия състав. Липсва основание за намаление на присъдените на сдружението заплатени адвокатски възнаграждения за касационната инстанция, тъй като размерът им не е прекомерен по чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед фактическата и правната сложност на делото. Налице е и противоречие между тези твърдения на молителя за прекомерност на заплатените от насрещната страна адвокатско възнаграждения и претендираното от самия него по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение, което по размер е съпоставим с този на ответника по иска - 1716 лева – за касационната инстанция, при заплатен от сдружението хонорар от общо 1719, 60 лева за същата инстанция. Предвид изложеното, молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд