Определение № 651 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4956/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. Ш. срещу определение № 2396/22.09.2025 г. по в. гр. д. № 2454/2024 г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба за изменение на постановеното по същото дело решение № 807 от 11.06.2025 г., в частта за разноските. В жалбата се твърди, че присъдените на В. Н. Ш. разноски за адвокатско възнаграждение не съответстват на фактическата и правна сложност на спора. С оглед на това се иска обжалваното определение да бъде отменено, а подадената молба по чл. 248 ГПК уважена, като се намали размерът на присъдените от съда разноски за процесуално представителство на насрещната страна във въззивното производство. Ответникът по частната жалба В. Н. Ш. е подал отговор в законоустановения срок, в който е застъпено становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С решение № 807/11.06.2025 г. по в. гр. д. № 2454/2024 г. на Софийски апелативен съд, съдът е потвърдил решение № 260355/12.06.2024 г. по гр. д. № 5471/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените от Н. В. Ш. срещу В. Н. Ш. искове с правно основание чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 25 ЗН, за прогласяване за нищожни на завещателно разпореждане на Н. Л. Ш. от 04.10.2005 год., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание по н. д. № 12/2005 год., общ рег. № 10324/20.08.2015 г.. по описа на Нотариус Д. С., peг. № 267 и вписано в Службата по вписванията с вх. peг. № 59 394/12.09.2017 г., акт № 241, том X, дело № 42 556/2017 г. и завещателно разпореждане на Н. А. Ш. от 04.10.2005 год., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание по н. д. № 11/2005 год., общ peг. № 10 233/19.08.2015 г. по описа на Нотариус Д. С., peг. № 267 и вписано в Службата по вписванията с вх. peг. № 59 396/12.09.2017 г., акт № 240, дело № 42 548/2017 г., от 08.06.2023 г. С решението е осъдил Н. В. Ш. да заплати на В. Н. Ш. сумата от 8 000 лв., на основание чл. 78 ГПК. За да остави без уважение подадената молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, съдът е приел, че с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа по конкретното дело с оглед обективните данни за това, уговореното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора. Изложил е съображения за отчитане спецификата на адвокатския труд, като е посочил, че вложеният от адвоката труд следва да бъде преценен и при съобразяване на доказателствените факти и на доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Настоящият състав намира, че присъденото от съда възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, както и реално положения труд от адвоката, изразяващ се в подаване на отговор на въззивна жалба и явяване в открито съдебно заседание. В случая са заплатени по 4 000 лв. като адвокатско възнаграждение по всеки един от обективно съединените искове по чл. 42, б. „б“ ЗН за прогласяване нищожността на две завещателни разпореждания. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че делото е с висок материален интерес. Така предявените искове са оценяеми, като цената на иска следва да бъде определена от данъчната оценка на имота съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. От данните по делото се установява, че тази оценка в случая възлиза на сумата 94 633,80 лева по всеки един от исковете или общо сумата 189 267,60 лева. От изложеното следва, че уговореното адвокатско възнаграждение е значително по-ниско от минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която съгласно решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 не е обвързваща за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, но може да служи като ориентир при определяне на размера на дължимите разноски за процесуално представителство. От изложеното следва, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.