Решение № 1838 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10393/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Т. против Решение № 4783/30.04.2025 г., постановено по административно дело № 3104/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено извършеното от Началника на СГКК -Варна изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Варна, изразяващо се във вписване като съсобственик с дублиращи права В. Д. Т. върху ¼ идеална част от имот с [идентификатор], находящ се в гр. Варна, [заличен текст]. В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост на съдебното решение поради липса на правен интерес на оспорващия в първоинстанционното производство, както и за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението, ведно със съответните последици. Касационната жалба се поддържа от процесуален представител – адвокат А. Терзиева по съображения изложени в писмена защита. Подадена е втора касационна жалба от В. Д. Т. против Решение № 7722/10.07.2025 г., постановено по делото по реда на чл. 176 АПК, с което е отхвърлена молбата му за допълване на Решение № 4783/30.04.2025 г. Твърди се, че съдът неправилно е отказал да допълни съдебния си акт като се произнесе изрично по валидността на Заповед № Г-ПР-27/13.03.2023 г. на Кмета на Район Аспарухово – Варна, който въпрос бил от съществено значение, тъй като от нищожността на тази заповед следвала недопустимост на жалбата, с която бил сезиран. Ответникът, Началник на СГКК – Варна, не изразява становище по спора. Ответната страна С. П. Л. се представлява от адвокат К. Костов, който оспорва касационната жалба срещу основното решение и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна, а разгледани по същество са неоснователни. Неоснователно е възражението за недопустимост на съдебното решение. Съдебното производство е образувано по жалба на С. П. Л., който е вписан в Кадастралния регистър като собственик на процесния поземлен имот с [идентификатор], което обуславя правният му интерес да оспори извършеното от административния орган вписване в регистъра наред с него като съсобственик на същия имот и друго лице. Съдът е отменил оспорения акт като незаконосъобразен, развивайки мотиви за издаването му при отсъствие на материално-правните предпоставки за изменение на кадастралния регистър на посочените от органа основания по чл. 53, ал. 2 и по чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Относимите към спора факти са правилно установени, като въз основа на същите са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съд, тъй като са обосновани и съответни на приложимия закон. Правилен е изводът за неприложимост на основанието по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, поради отсъствие на документ, удостоверяващ в полза на заявителя право на собственост или друго вещно право върху поземлен имот с [идентификатор]. За да се приложи този облекчен ред за изменение на кадастъра е необходимо лицето, което претендира да бъде вписано в регистъра с дублиращи се права да представи валидни от външна страна титули за собственост за имот, който следва да е идентичен по вид, площ и граници с имота, по отношение на който се претендира вписването. В конкретния случай, титулът за собственост на В. Т. е договор за продажба на наследство от 28.01.1994 г., но е установено, че към тази дата имот със същата площ, граници и местонахождение като имот с [идентификатор], не е съществувал, поради което правилно съдът е приел отсъствие на дублиращи се права по отношение на имота. Не е налице и основанието по чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР за издаване на оспорения административен акт. Административният орган се е позовал Решение № 7766/26.07.2024 г., постановено по административно дело № 2827/2023 г. на Административен съд – Варна, в чието изпълнение е постановил процесното вписване. Но с този съдебен акт, по жалба на В. Т. е отменен отказ на Началника на СГКК - Варна да впише договора за продажба на наследство в регистъра и преписката е върната на органа с указания за отстраняване на недостатъците в подаденото заявление, като отказът е отменен на процесуално основание, без да се преценява материалноправната му законосъобразност. Освен това, в това съдебно производство не е участвал С. П. Л.. Липсва съдебен акт, с който да са установени вещни права в полза на В. Т. по отношение на процесния имот или с което да е разрешен спорът за материално право между двамата, поради което правилно съдът е приел отсъствие на хипотезата по чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Неоснователни са наведените от касационния жалбоподател оплаквания за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с отказа да извърши косвен съдебен контрол за валидност на административните актове, постановени в производството за реституция на земеделските имоти. Разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК е неприложима в съдебното административно производство, предвид разписаната в АПК възможност административните актове да се оспорват като нищожни без ограничение във времето, поради което търсената от оспорващия защита срещу тези актове може да се осъществи в отделно производство. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че основното съдебно решение, разрешаващо правния спор е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Второто оспорено решение е постановено по реда на чл. 176 АПК, като с него е отхвърлена молбата на В. Д. Т. основното решение по спора да бъде допълнено като се обяви нищожността на Заповед № Г-ПР-27/13.03.2023 г. на Кмета на Район Аспарухово при Община Варна. Съдът е приел, че направеното искане за инцидентен съдебен контрол на тази заповед не представлява непълнота на решението, тъй като се е произнесъл по целият предмет на спора и е формирал решението си въз основа на събраните по делото доказателства, както и, че тази заповед по никакъв начин не се отразява на волята му. Настоящият съдебен състав счита, че действително не е налице непълнота на основното съдебно решение, поради което правилно първостепенния съд е отхвърлил молбата по чл. 176 АПК. Този институт е приложим в случаите, когато съдът не се произнесъл по цялото оспорване, като определяща е волята, изразена в диспозитива на съдебното решение. Недопустимо е чрез този институт да се допълват мотивите, съдържащи се в решението, каквото се цели в случая. Видно от диспозитива на решението е, че съдът се е произнесъл по цялото оспорване отменяйки изцяло оспореният пред него акт, поради което решението, постановено по реда на чл. 176 АПК е постановено при правилно приложение на закона и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна С. П. Л. следва да се присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 639,11 евро /равностойността на 1250 лева/ за заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,