Решение № 755 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Хасково, приподписана от главен юрисконсулт В. Василевa, против решение № 6302 от 03.07.2025 г., постановено от Административен съд - Хасково, по адм. д. № 267/2025 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт като постановен при неправилно приложение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Жалбоподателят счита, че административният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 97 и чл. 98 от Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост /Наредбата/, като не е отчел тяхната взаимовръзка и цел, включително не е съобразил, че същите регламентират случаите на провеждане на търг без обжалване, какъвто не е настоящият. Поддържа, че съдът абсолютизира задължението за връчване, без да отчита факта, че дружеството „Ракомс“ ЕООД, в качеството си на спечелил търга участник, е било напълно и безспорно уведомено за влизането в сила на заповед № Т- 149 от 17.05.2022 г. с постановяването на окончателното решение № 6918 от 26.06.2023 г. по адм. д. № 1258/2023 г. по описа на ВАС, което е публично и достъпно за страните. Касаторът изразява становище, че първостепенният съд не е обсъдил в цялост поведението на дружеството - жалбоподател, защото от събраните по делото доказателства, включително представената електронна кореспонденция не се установява „Ракомс“ ЕООД да е положило необходимите и адекватни усилия за сключване на договора веднага след като е станало ясно, че заповедта в негова полза е влязла в сила. Развива тезата, че неправилно съдът е посочил, че решение № 2266 от 10.03.2022 г., постановено по адм. дело № 12395/2021 г. по описа на ВАС касае друг фактически състав, защото в него е прието, че разпоредбите на наредбата се дерогират, доколкото има влязло в сила съдебно решение и с оглед факта, че първоинстанционният жалбоподател не е поставен в неблагоприятна позиция, доколкото е бил страна на това дело. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се потвърди заповед № Т-6 от 20.01.2025 г. на кмета на Община Хасково като правилна и законосъобразна. В депозирана молба от 01.12.2025 г. касационният жалбоподател прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, излага съображения по съществото на спора и претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – „Ракомс“ ЕООД оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат В. Челебиев, който в съдебно заседание пледира за отхвърлянето ѝ, както и за потвърждаване обжалваното съдебно решение като правилно постановено, при липса на отменителни основания. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Ответниците – „Козирог – ЕН“ ЕООД и „Ади Енерджи Груп“ ЕООД не изразяват становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представляват. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото първоинстанционният съд неправилно е тълкувал задължението за връчване, без отчита факта, че дружеството „Ракомс“ ЕООД, в качеството си на спечелил търга участник, е безспорно е било уведомено за влизането в сила на заповед № Т-149 от 17.05.2022 г. с постановяването на окончателното решение № 6918 от 26.06.2023 г. по адм. д. № 1258/2023 г. на ВАС, което е публично и достъпно за страните. Според участващия по делото прокурор съдът не е обсъдил в цялост поведението на дружеството - жалбоподател, което не е положило необходимите усилия за сключване на договора. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на кмета на Община Хасково за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, регламентиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 6302 от 03.07.2025 г. е отменена заповед № Т-6 от 20.01.2025 г. на кмета на Община Хасково; Община Хасково е осъдена да заплати на „Ракомс“ ЕООД, ЕИК 126651784, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, [улица], сумата от 1 050,00 лева, представляваща направени разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Хасково е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, обективирана е в законоустановената писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити, в т.ч. правни и фактически основания, а при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е счел обаче, че обжалваният административен акт не е в съответствие с материалния закон, защото, по аргумент от разпоредбите на чл. 97, ал. 1 и ал. 2, както и чл. 98, ал. и ал. 2 от приложимата наредба, за да се приеме, че е налице отказ на дружеството-жалбоподател за сключване на договор за отдаване под наем на Парк “Лебеда“, поземлен имот с № 77195.724.183 по КК на гр. Хасково, респ. основание за обезсилване по право на заповедта, с която е било определено за спечелил публичния търг с тайно наддаване, ответникът е следвало да му връчи тази заповед след влизането ѝ в сила и в 14-дневния срок от връчването „Ракомс“ ЕООД да не заплати на Община Хасково дължимите цена, данъци, такси, и другите посочени суми. Според първостепенния съд ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства във връзка с това обстоятелство, в съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК. Съобразявайки мотивите на оспорената заповед, а именно че срокът по чл. 97, ал. 2 от Наредбата за заплащане на дължимите суми тече от датата на постановяване на окончателното решение № 6918 от 26.06.2023 г. по адм. д. № 1258/2023 г. по описа на ВАС, евентуално от датите на постановяване на окончателните решение № 7794 от 24.06.2024 г. по адм. д. № 2050/2024 г. по описа на ВАС и определение № 12558 от 20.11.2024 г. по адм. д. № 10310/2024 г. по описа на ВАС, съдът е приел, че тази теза се явява в противоречие с цитираната нормативна уредба, която не предвижда подобна хипотеза, а изрично свързва посочения срок с връчването на влязлата в сила заповед по чл. 96, ал. 1 от Наредбата. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че ответната страна некоректно се е позовала на решение № 2266 от 10.03.2022 г., постановено по адм. д. № 12395/2021 г. по описа на ВАС, тъй като същото касае съвсем различен от фактическа и правна страна казус. Оттук е изведено заключение, че в случая не е налице първата от двете кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 98, ал. 1, във връзка с чл. 97, ал. 2 от Наредбата, водещи до обезсилване по право на заповед № Т-149 от 17.05.2022 г. на кмета на Община Хасково и оставяне в полза на община Хасково на депозита, внесен от „Ракомс“ ЕООД по заповед № Т-62 от 20.04.2022 г. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на оспореното решение правилно е преценено, че процесната заповед е незаконосъобразен административен акт, издаден в противоречие с приложимия материален закон. Първоинстанционният съд точно е съобразил, че със заповед № Т-62 от 20.04.2022 г. на кмета на Община Хасково е обявен публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 10 години на имот, публична общинска собственост: Парк “Лебеда“, поземлен имот с № 77195.724.183 по КК на гр. Хасково, разположен на ъгъла на [улица] и [улица], с обща площ 4836.31 кв.м. и възможност за монтаж на обект до 110 кв.м., при месечен наем 550.00 лева без ДДС. Със заповед № Т-149 от 17.05.2022 г. кметът на Община Хасково е обявил за спечелил търга „Ракомс“ ЕООД при месечен наем от 3 337 лева без ДДС и условия, идентични с тези, описани в заповед № Т-62 от 20.04.2022 г. По повод проведената тръжна процедура са били образувани три съдебни производства, по които са постановени окончателни съдебни актове на ВАС и които са както следва: 1. С решение № 6918 от 26.06.2023 г. по адм. д. № 1258/2023 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 850 от 09.12.2022 г. по адм. д. № 512/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на „Козирог – ЕН“ ЕООД против заповед № Т-149 от 17.05.2022 г. на кмета на Община Хасково; 2. С решение № 7794 от 24.06.2024 г. по адм. д. № 2050/2024 г. по описа на ВАС е отменено решение № 236 от 15.01.2024 г. по адм. д. № 968/2023 г. по описа на АС – Хасково и е отхвърлена жалбата на „Козирог – ЕН“ ЕООД против заповед № РД-924 от 17.08.2023 г. на кмета на Община Хасково, с която е наредил да се изземе процесния имот от „Козирог – ЕН“ ЕООД поради това, че го държи без правно основание; 3. С определение № 12558 от 20.11.2024 г. по адм. д. № 10310/2024 г. по описа на ВАС е оставено в сила определение № 3453 от 23.08.2024 г. по адм. д. № 639/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Козирог – ЕН“ ЕООД, с която се оспорват като нищожни заповеди № Т-62 от 20.04.2022 г. и № Т-149 от 17.05.2022 г. на кмета на Община Хасково. При извършена служебна проверка се установява, че „Ракомс“ ЕООД е било страна в производството по обжалване на заповедта, с която е дружеството е обявено за спечелило търга /ответник/, но не и в производството по изземване на имота, съгласно чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, както и в производството, образувано по жалбата на „Козирог – ЕН“ ЕООД, с която се оспорват като нищожни двете цитирани заповеди на кмета на Община Хасково. Правилно първостепенният съд е преценил, че кумулативните предпоставки за обезсилване по право на заповедта, с която е определено ответното дружеството за спечелило публичния търг с тайно наддаване, са регламентирани в разпоредбите на чл. 97, ал. 1 и ал. 2, както и чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, като съответно изискват кметът на Община Хасково да е връчил процесната заповед след влизането ѝ в сила, но дружеството да не се е явило за да заплати дължимата цена, данъци и такси в 14-дневния срок от връчването. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, съдът точно е приложил и отчел взаимовръзката, както и целта на цитираните норми, независимо че те не уреждат изрично случаите на съдебно оспорване. Това е така, защото заинтересованото дружество не може да бъде поставяно в положение да предполага кой е моментът, от който възникват задълженията му по чл. 97, ал. 2 от Наредбата и чието неизпълнение е приравнено на мълчалив отказ от заключване на договора. Вярно е че, „Ракомс“ ЕООД, в качеството си на спечелил търга участник, е било конституирано като ответник в производството по оспорване на заповед № Т-149 от 17.05.2022 г. на кмета на Община Хасково и следва да е бил запознат с изхода на съдебното производство по това оспорване – постановяването на окончателно решение № 6918 от 26.06.2023 г. по адм. д. № 1258/2023 г. по описа на ВАС. Датата на публикуване на съдебния акт, обаче, не може да се счита за начало на 14-дневния срок по чл. 97, ал. 2 от Наредбата, защото подзаконовият нормативен обвързва срока с връчването на влязлата в сила заповед по чл. 96, ал. 1 от Наредбата, което административният орган нито твърди, нито доказва да е извършил. На още по – малко основание кметът на Община Хасково може законосъобразно да мотивира оспорената заповед с потенциалната възможност „Ракомс“ ЕООД да е изчаквало приключването на съдебното производство, образувано във връзка с изземването на имота – публична общинска собственост или производството, образувано по жалба на „Козирог – ЕН“ ЕООД, с която се оспорват като нищожни заповеди № Т-62 от 20.04.2022 г. и № Т-149 от 17.05.2022 г. „Ракомс“ ЕООД не е било конституирано като страна в тези производства, следователно не е получавало съобщения, призовки или книжа, от които да може да прецени кога заповедта по чл. 96, ал. 1 от Наредбата влиза в сила. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че първостепенният съд не е обсъдил в цялост поведението на дружеството - жалбоподател, защото от събраните по делото доказателства, включително представената електронна кореспонденция не се установява „Ракомс“ ЕООД да е положило необходимите и адекватни усилия за сключване на договора веднага след като е станало ясно, че заповедта в негова полза е влязла в сила. Обосновано първостепенният съд е приел, че по аргумент от чл. 96, ал. 3 от Наредбата задължително явяване в Община Хасково е вменено на участниците в търга само за получаване на съобщение за резултатите от проведения търг след изтичане на срока, в който кметът на общината следва да издаде заповед, с която определя спечелилия публичния търг. Както вече беше посочено, приложимата нормативна уредба не изисква активни действия от страна на спечелилия търга „Ракомс“ ЕООД във връзка със задължението му за сключване на договора и заплащане на дължимите цена, данъци и такси, преди да му бъде надлежно връчена заповедта по чл. 96, ал. 1 от Наредбата. Независимо от изложеното и видно от приложените по делото разпечатки на имейли до кмета на Община Хасково, на електронна поща •••@••• /посочена на официалната интернет страница на общината www.haskovo.bg/bg/kmet/, дружеството неколкократно е изисквало информация за датата на сключване на договора и предаването на владението на процесния имот, като административният орган не ангажира доказателства да е предоставил отговор по направените запитвания. Ето защо в случая дори не е фактически обосновано твърдението на касатора, че „Ракомс“ ЕООД не е положило необходимите и адекватни усилия за сключване на договора. Правилно първостепенният съд е приел, че решение № 2266 от 10.03.2022 г., постановено по адм. дело № 12395/2021 г. по описа на ВАС, на което настоящият касационен жалбоподател се позовава, касае друг фактически състав. Спорът по посоченото дело се отнася за производство по чл. 29, ал. 8 ЗОС, което има за предмет обезсилването на невлезли в сила административни актове за отчуждаването на имоти, собственост на физически или юридически лица, ако обезщетението на правоимащите не бъде преведено в определения от закона срок. Настоящият случай не е такъв, защото приложимата наредба предписва различни предпоставки за обезсилване по право на заповедта за определяне на спечелилия търга. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на „Ракомс“ ЕООД своевременно претендираното от процесуалния му представител адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Останалите ответници не претендират разноски, поради което такива не се присъждат. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,