Определение № 3186 от 11.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2092/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. „Буллавентис“ ЕООД чрез адв. К. С. обжалва определение от 21.07.2025 г. по т.д. 206/25 г, по описа на Апелативен съд – София, 5 състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 16 990 от 23.06.2025 г., подадена от „Буллавентис“ ЕООД, с която на основание чл. 248 от ГПК се иска допълване на определение от 17.06.2025 г. по същото дело, постановено в открито съдебно заседание за присъждане на разноски за първа инстанция в размер на 6 000 лв. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на определението. По отношение на посочения мотив от въззивния съд, че е следвало да се представи списък с разноски по чл. 80 от ГПК, поради което не било предпоставка за реализиране допълване на решението в тази част. Въззивният съд не бил възприел правилно искането като такова, за разноските пред въззивния съд, вместо да установи правилното искане за присъждане на разноските пред първата инстанция. Счита, че му се дължат разноски за първоинстанционното производство, независимо, че е обезсилено решението на първата инстанция. Моли да се отмени определението и да му се присъдят направените разноски. Ответникът по частната жалба Х. И. Х. чрез адв. Галина К. оспорва частната жалба. Счита, че определението е правилно. В съдебното заседание, в което било прекратено производството по делото, представителят на въззивника бил направил изрично изявление, че не претендира разноски. Правилни били констатациите на въззивния съд, че липсва искане, както и липсвали доказателства за реализиране на разноски, както и представен списък по чл. 80 от ГПК. Счита, че липсва формулиране на искане от частния жалбоподател относно разноските пред първата инстанция. Моли да се остави без разглеждане частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва определението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване. С определение № 459 от 21.07.2025 г. по т.д. 206/25 г., по описа на Апелативен съд – София, ТО, 5 състав, е оставил без уважение искането на „Буллавентис“ ЕООД за допълване на постановеното на 17.06.2025 г. определение за прекратяване на производството по делото. За да постанови този акт, въззивният съд е приел, че е поискано допълване на определение за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска. В съдебното заседание, в което е прекратено производството по делото, страната не била поискала присъждане на разноски. Освен това в предходно съдебно заседание на 20.05.2025 г., пълномощникът на ответника-жалбоподател адв. С. изрично бил заявил, че не е предявил претенция за заплащане на разноски. Освен това по делото липсвали доказателства за реализиране на такива пред въззивния съд, както и не бил представен списък с разноски. Поради това искането за присъждане на разноски не е уважено. Видно от първоинстанционното решение е уважен искът на Х. И. Х. за прекратяване на търговското дружество „Буллавентис“ ЕООД, на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК и е осъден да заплати на Х. Х. разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 50 лв, внесената държавна такса. Преди приключване на производството пред първоинстанционния съд, „Буллавентис“ ЕООД е представил списък с разноски по чл. 80 от ГПК, съдържащ посочване на заплатено адвокатско възнаграждение от 6 000 лв. Към списъка е приложен и договор за правна защита и съдействие, с характера на разписка, в който е удостоверено, че представляващият дружеството адвокат е получил възнаграждение от 6 000 лв. След постановяване на първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от „Буллавентис“ ЕООД до Софийски апелативен съд. С нея е претендирано заплащане на разноски за въззивното производство. В проведеното на 20.05.2025 г. съдебно заседание адв. С. е заявил, че не е предявил претенция за заплащане на разноски. След даване ход на устните състезания са представени доказателства, влязло в сила съдебно решение, с което е отречено правото на вземане на Х. Х., което е твърдяно, че е неудовлетворено. Впоследствие ищецът Х. Х. е оттеглил иска пред въззивния съд в проведеното на 17.06.2025 г. заседание. В това съдебно заседание пълномощникът на „Буллавентис“ ЕООД изрично е заявил, че няма претенция за разноски. Съдът е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е прекратил производството по делото, на основание чл. 232 от ГПК. С това определение съдът не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски, тъй като легитимираната страна, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК е заявила, че не формулира такова. След прекратяване на производството по делото, на 23.06.2025 г., в едноседмичен срок от прекратяване на производството по делото, е отправено искане от „Буллавентис“ ЕООД за присъждане на направените разноски пред първоинстанционния съд. Предвид така посочените обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав намира, че изводите на въззивния съд са правилни. Липсват формулирани искания за присъждане на разноски, които да са своевременно заявени пред въззивния съд, както за разноските пред въззивния съд, така и за разноските пред първоинстанционния съд от страната-ответник, която би имала право на разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК и при прекратяване на производството по делото. Правото на разноски възниква само, ако е надлежно заявено, като срокът за това е приключване на устните състезания. Следва и по аргумент на разясненията в т. 11 от Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк.д. 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, да се приеме, че съдът се произнася по исканията за разноски, само когато са направени своевременно, до приключване на съдебното дирене. Правото на разноски, съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, на ответника при прекратяване на производството по делото, не е обвързано със срок и може да бъде отправено до съда, както и да бъде подкрепено с доказателства до приключване на производството пред съответната съдебна инстанция. В настоящия случай към приключване на производството, в заседанието, в което е заявено оттегляне на иска и прекратяване на производството по делото на това основание, липсва искане за присъждане на разноски за двете инстанции, което да е поддържано от ответника по иска. Във въззивната жалба е направено искане за разноски, което не е поддържано към момента на прекратяване на производството по делото. Следователно и определението за прекратяване не е непълно и не подлежи на допълване, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, по реда на чл. 248 от ГПК. Единствено, в хипотеза когато прекратяването на производството по делото поради оттегляне или отказ от иска, преди първото по делото заседание, когато ответникът не е имал възможност да заяви искане за присъждане на разноски и съдът е прекратил делото, ответникът може да формулира искане в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК с допълнителна молба. Разглежданият случай, не е такъв, както бе посочено. По изложените съображения следва да се потвърди обжалваното определение. Върховният касационен съд на Р България