Определение № 2375 от 10.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1804/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на “Корпорация Топливо” АД срещу Определение №28457 от 31.12.2024 г. на Административен съд – София – град (АССГ) по адм. дело №9645/2024 г. С определението съдът е оставил без разглеждане молба от 18.12.2024 г. на „Корпорация Топливо“ АД, с правно основание чл. 161 АПК, за възстановяване срока за обжалване на Решение № РД-02-16-203 от 01.03.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. (ОПИК) Частният жалбоподател – “Корпорация Топливо” АД, счита определението за неправилно. Счита, че искането за възстановяване на срока е допустимо, тъй като е подадено от лице адресат на акта, възстановяване на срока за обжалване на който се иска. Излага, че съдът не е разгледал посочените в искането обстоятелства за пропускането на срока, които не са свързани с бездействие на оспорващия. Сочи причините довели до пропускането на срока за обжалване, свързани с промяна на официалния имейл адрес на дружеството. Твърди, че това е довело до невъзможност то да получи на имейла си съобщение за постановеното решение и се явява непредвидено обстоятелство. Прави искане определението да бъде отменено и да се възстанови срокът за обжалване на Решение № РД-02-16-203 от 01.03.2024 г. на ръководителя на УО на ОПИК. Ответникът по частната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ изразява становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС) счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си АССГ е посочил, че е постъпила жалба на „Корпорация Топливо“ АД срещу Решение № РД-02-16-203 от 01.03.2024 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с искане за обявяването му за нищожно или отмяната му като незаконосъобразно. С Определение №19638 от 11.10.2024 г. на АССГ по адм. дело №9645/2024 г., съдът е приел, че жалбата, в частта й, с която се оспорва административният акт относно неговата законосъобразност, е просрочена. Оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази част. Определението е оставено в сила с Определение № 13539 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11294/2024 г. С Определение № 27392 от 17.12.2024 г. АССГ, е приел, че жалбата, в частта й с искането за обявяване на нищожност на индивидуалния административен акт, е редовна и допустима и е насрочил разглеждането й, в тази част, в открито съдебно заседание. С молба от 18.12.2024 г. „Корпорация Топливо“ АД е поискало, на основание чл. 161, ал. 1 АПК, да бъде възстановен срокът за обжалване на Решение № РД-02-16-203 от 01.03.2024 г. на ръководителя на УО на ОПИК. При така установеното съдът е приел, че молбата за възстановяване на срока е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на 7-дневния преклузивен срок от оставяне на жалбата без разглеждане. Изложил е, че с подадената частна жалба срещу Определение №19638 от 11.10.2024 г. на АССГ по адм. дело №9645/2024 г. също не е било направено искане за възстановяване на пропуснатия срок за оспорване. Наред с това съдът е посочил, че искането е направено след влизане в сила на Определение №19638 от 11.10.2024 г. на АССГ по адм. дело №9645/2024 г., с което производството по делото е частично прекратено. С молбата за възстановяване на срок на практика се цели игнориране на влязъл в сила съдебен акт, което също обуславя нейната недопустимост. Ако се приеме обратното, това би представлявало по същество даване на възможност да се постигне отмяна на влязло в сила съдебно определение (от вида на тези, с които се прегражда развитието на делото) извън установените изчерпателно хипотези на чл. 237 и сл. АПК. Определението е правилно. За да е налице основание за възстановяване на срока за оспорване на индивидуален административен акт, т. е. за възстановяване на погасено право или за признаване с обратна сила на правната релевантност на извършени след срока процесуални действия, е необходимо да са налице предвидените в чл. 161, ал. 1 АПК предпоставки. Срокът по чл. 161, ал. 1 АПК, в който може да се предяви искане за възстановяване на пропуснат срок за оспорване на административен акт, при условията, посочени в цитираната норма, е 7-дневен и тече от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане. В случая, както обосновано e приел първоинстанционният съд, срокът за предявяването на искането по чл. 161, ал. 1 АПК е изтекъл. Определение №19638 от 11.10.2024 г. на АССГ по адм. дело №9645/2024 г., с което жалбата на “Корпорация Топливо” АД, в частта досежно законосъобразността на административния акт е оставена без разглеждане, е съобщено на дружеството на 25.10.2024 г. Срокът за подаване на искането е изтекъл на 01.11.2024 г. В посочения срок, включително и в жалбата, с която е оспорено определението (подадена на 29.10.2024 г.), не е направено искане за възстановяване на срока за оспорване на Решение № РД-02-16-203 от 01.03.2024 г. на ръководителя на УО на ОПИК. Молбата за възстановяване на срока е подадена на 18.12.2024 г., т.е. повече от месец и половина след изтичане на преклузивния срок, визиран в чл. 161 ал. 1 АПК. С изтичането му се погасява правото на страната да иска възстановяване на пропуснатия за обжалването на акта срок. Наред с това, АССГ правилно е приел, че за да е налице възможност за възстановяване на срока за оспорване на даден административен акт е необходимо производството по оспорването му да не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. В случая е налице влязло в сила (на 12.12.2024 г.) Определение №19638 от 11.10.2024 г. на АССГ по адм. дело №9645/2024 г., което също води до недопустимост на искането. Предвид посоченото, първоинстанционният съд правилно е приел, че искането за възстановяване на срока за обжалване на Решение № РД-02-16-203 от 01.03.2024 г. на ръководителя на УО на ОПИК, е недопустимо и го е оставил без разглеждане. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди “Корпорация Топливо” АД да заплати на Министерството на иновациите и растежа – юридическото лице в чиято структура е органът – ответник претендираните по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение