Определение № 83 от 25.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 73/2019 г.

Производството е по чл.253 ГПК. Подадена е молба вх. № 658/22.01.2019 г. от ищеца В. Л. П., чрез адв.И. Ю., с която се иска отмяна на разпореждане № 7/07.01.2019 г. и на определение № 23/14.01.2019 г., постановени по настоящото дело на основание чл.253 ГПК. С разпореждане от 06.02.2019 г. съдът е постановил да се изпрати препис от молбата на Л. М. С. за становище в едноседмичен срок от съобщението. Съобщение за постановеното разпореждане е редовно връчено на Л. С., чрез адв.Л. В. на 14.02.2019 г. Постъпила е молба вх. № 1746/20.02.2019 г. от адв.Л. В., като пълномощник на Л. С. с искане за продължаване на срока за становище по подадената молба от В. П. с още седем дни. Искането е обосновано с твърдението, че адв.В. е отсъствал от [населено място] и не е могъл да се свърже с клиентката си, за да я запознае с молбата на В. П.. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира молбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл. 63,ал.1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им при наличие на уважителни причини. Към молбата на Л. С. не са приложени доказателства, от които да се установи наличието на уважителни причини, които да налагат продължаване на срока за отговор по молбата на В. П.. Поради това съдът намира, че молбата за продължаване на срок е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о.