Определение № 3881 от 15.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. М., ЕГН [ЕГН], в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е. И. В., чрез пълномощника й адв. Д. Р., против определение №1427 от 23.03.2026г. по гр.д.№1168/2026г. на ВКС, трето г.о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна по реда на чл.303 от ГПК на определение №4682 от 21.10.2025г., постановено по гр. д. № 1682 по описа за 2025 г. на Районен съд-Русе, V граждански състав, в частта, с която като привременни мерки по отношение на малолетното дете Е. И. В. е определен режим на лични отношения на бащата И. В. И. с детето. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му, а ако това искане не бъде уважено- даване на задължителни указания на по- долните инстанции относно по- нататъшното законосъобразно протичане на производството по делото с оглед осигуряване на максимална защита на интересите на малолетното дете на страните- Е. И. И.. Ответната страна по молбата за отмяна- И. В. И., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си адв. Д. И., в писмен отговор излага доводи за неоснователност на същата. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение. За да остави без разглеждане подадената от С. Г. М., ЕГН [ЕГН], в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е. И. В., молба за отмяна по реда на чл.303 от ГПК на определение № 4682 от 21.10.2025 г., постановено по гр. д. № 1682 по описа за 2025 г. на Районен съд-Русе, V граждански състав, в частта, с която като привременни мерки по отношение на малолетното дете Е. И. В. е определен режим на лични отношения на бащата И. В. И. с детето, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, е приел, че определението, чиято отмяна се иска, е акт на съдебна администрация, чийто предмет е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Тези актове се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Актовете не са годни да породят сила на пресъдено нещо, поради което не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Позовал се е на указанията, дадени в т. 4 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и трайната практика на ВКС по отношение на актовете, свързани със споровете относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения между родители и дете /определения № 359 от 8.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2019 г. на IV ГО, № 223 от 12.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2087/2020 г. на IV ГО, № 1531 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 584/2025 г. на III ГО и много други/. Частната жалба срещу така постановеното определение е неоснователна. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по тълк. д. № 1/1977 г., и в т. 3 и 4 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на отмяна подлежат само влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, като актовете по охранителните производства не подлежат на отмяна. В случая определението, чиято отмяна по реда на чл.303 от ГПК е поискана, е постановено в производство по чл.323 от ГПК, като с него е определен привременен режим на лични отношения на бащата И. В. И. с малолетното дете Е. И. И. до приключване на производството по делото. Определението е постановено в охранително производство и представлява акт на спорна съдебна администрация на граждански отношения. Съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. В този смисъл е формирана и трайна практика на ВКС относно недопустимостта на реда за отмяна по чл.303 и сл. от ГПК по отношение на съдебни актове, свързани със спорове относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения между родители и дете, цитирана в обжалваното определение. Съгласно изричната разпоредба на чл.323, ал.3 от ГПК определението по привременните мерки може да бъде изменено от съда, пред който делото е висящо. Предвид горното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Искането на жалбоподателката за даване на указания на по- долните инстанции за по- нататъшното разглеждане на делото за родителските права и режима на лични отношения по отношение на детето не може да бъде уважено, тъй като тези въпроси са извън предмета на настоящото производство, който е произнасяне по законосъобразността на определението на ВКС за оставяне без разглеждане на молбата за отмяна на определението по привременните мерки. С оглед неоснователността на частната жалба жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна по частната жалба направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,