Определение № 196 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на А. К. К. от [населено място] срещу разпореждане № 50 от 10.03.2020 г. по ч. гр. д. № 323/2020 г. на ВКС, IV Г.О., с което е върната частта жалба вх. № 1570/17.02.2020 г. Частната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по частната жалба, ВКС взе предвид следното: С определение № 55 от 06.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 323/2020 г., състав на IV Г.О. на ВКС е върнал частна жалба вх. № 9662/22.10.2019 г. на А. К. К. срещу разпореждане от 04.10.2019 г. по ч. гр. д. № 779/2018 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е върната частната му жалба вх. № 2734/21.03.2019 г. срещу разпореждане от 06.03.2019 г. за връщане на молба за отмяна на влязло в сила определение № 459 от 26.11.2018 г. по същото дело. Определението на ВКС е обжалвано от К. с частна жалба вх. № 1570/17.02.2020 г., оставена без движение с разпореждане от 18.02.2020 г. с указания за представяне на документ, удостоверяващ внасянето по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 15 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като са посочени последиците от неизпълнение на указанията в срок. Съобщение за разпореждането е връчено на жалбоподателя на 24.02.2020 г. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 50 от 10.03.2020 г. съдията докладчик е констатирал, че жалбоподателят не е изпълнил в срок дадените указания, поради което е върнал частната жалба. Обжалваното разпореждане е законосъобразно. На жалбоподателя са дадени точни и ясни указания за представяне на доказателство за внасяне на дължимата държавна такса съгласно чл. 19 ТДТССГПК, като по делото няма данни той да е бил освободен от задължение за внасяне на държавна такса или да е правил такова искане в хода на производството, по което да липсва произнасяне. Доколкото до изтичане на едноседмичния срок за отстраняване на констатираната нередовност, а и до момента на постановяване на обжалваното разпореждане, тя не е била отстранена, следва се приеме, че докладчикът законосъобразно е приложил правилото на чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 и чл. 275, ал. 2 ГПК. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че той не дължи държавни такси на основание ЗОДОВ, тъй като, видно от данните по делото, производството ч. гр. д. № 779/2018 г. на Великотърновския окръжен съд е било образувано по жалба на К. срещу действия на държавен съдебен изпълнител при Великотърновски районен съд, поради което нормите на ЗОДОВ са неприложими към настоящия случай. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,