Определение № 585 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1921/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат К. М., срещу въззивно решение №1 от 03.01.2014 г. по гр. дело №2402/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение №4613 от 29.12.2011 г. по гр. дело №5540/2010 г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от касатора срещу Е. И. П. и Х. С. П. частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 8038. 74 лв. - обезщетение за неизпълнение на задължението за издръжка и гледане за периода от 04.12.2005 г. до 04.12.2008 г. по сключен между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, по н.д. № 2945/1979 г. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, защото ищецът в качеството си на кредитор по договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е изпаднал в забава като не е осигурил необходимото съдействие, за да може длъжниците да изпълняват своите задължения за гледане и издръжка към него в процесния период. Поради честите си и продължителни пътувания из страната и в чужбина ищецът е прекарвал много малка част от времето си в [населено място], където е местожителството на ответниците, поради което последните не са могли да изпълняват в натура своите задължения по гледане и издръжка към него. Ако кредиторът напусне жилището, където трябва да бъде гледан и по този начин осуетява уговорените гледане и издръжка, то длъжникът не е длъжен да го издирва къде се намира и да го кани да се върне. Последица от това, че кредиторът не е приел изпълнението е, че длъжникът се освобождава от задължението си за времето, за което той неоснователно не го приема. Ответниците по касационната жалба Е. И. П. и Х. С. П., двамата от [населено място], оспорват жалбата. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това дали неприемането и съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора по договор за издръжка и гледане освобождава длъжника от задължението за издръжка. Твърди, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представено е решение №494 от 16.11.2011 г. по гр. дело №642/2011 г. на ВКС, IV г.о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №1 от 03.01.2014 г. по гр. дело №2402/2013 г. на Варненския окръжен съд Повдигнатият от жалбоподателя въпрос обуславя крайното решение и е решен в противоречие с практиката на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 160.77 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. Касаторът трябва също така да заплати сумата 732 лв. - възнаграждение за назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника по иска Х. С. П. за касационното производство, както и да представи доказателства за заплатеното възнаграждение от 572 лв. за въззивното производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.