Определение № 560 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 199/2012 г.

Производството е по чл.274,ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на Камелия П. Д. от [населено място] против определението на Софийски градски съд № 18987 от 14.12.2011 год., постановено по ч.гр.д.№ 16595/2011 год., с което е оставена без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба с вх.на СРС № 1028985/30.06.2011 год. срещу разпореждане на СРС от 04.02.2011 год., по гр.д.№ 21386/2010 год.. Със същото разпореждане е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в предходно разпореждане на същия съд от 31. 01. 2011 год., по ч.гр.д.№ 21386/2010 год., като в мотивите на същото, след израза „Производството е по чл.417 и сл. ГПК е подменен изцяло текста на абзац І-ви, след „израза въз основа на запис на заповед” и е добавен нов текст, в който е включено името на настоящия честен жалбоподател Камелия П. Д., в качеството и на авалист по издаден от [фирма] менителничен ефект. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на СГС за произнасяне по същество на направените оплаквания. Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността на въведените оплаквания. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана в производството пред СГС страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съгласно постановките в т.18 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001 год., по т.д.№ 1/200год., което в тази си част е приложимо и при действащия ГПК, страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато те я удовлетворяват като резултат. Следователно, правилно СГС е приел, че доколкото с обжалваното пред него разпореждане на СРС от 04.02.2011 год., по ч.гр.д.№ 21386/ 2010 год. първоинстанционният съд, по реда на чл.247, ал.1 и сл. ГПК, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка само в мотивите на разпореждането си от 31.01.2011 год., по горепосоченото ч.гр.д.№ 21386/2010 год., без тази поправка да изменя диспозитива на поправяния съдебен акт, с който е отхвърлено заявление вх.№ 21 161/ 05.05.2010 год. на [фирма], в частта му, относно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 54.65 лв., жалбоподателят Камелия П. Д. – насрещна по това искане страна, няма правен интерес от предприетото обжалване. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно, поради което отсъствието и обуславя недопустимост на подадената частна жалба и като е съобразил гореизложеното СГС е постановил процесуално законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Отделен в тази вр. остава въпросът за начина, по който първоинстанционният съд е процедирал, изготвяйки крайния си съдебен акт по делото, /допускайки множество поправки по реда на чл.247 ГПК/, но като въпрос относим единствено към въведената със ЗСВ отговорност, е ирелевантен за настоящето производство, поради което не подлежи на обсъждане. Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК