Определение № 9602 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2558/2025 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за изменение на Решение №8401 от 11.08.2025 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело №2558/2025 г., в частта за разноските. Искателят - директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ сочи, че определеният в решението размер на адвокатско възнаграждение е много висок. Излага, че при определяне на размера му, съдът не е извършил оценка на действителната правна и фактическа сложност на делото. Присъденият размер не е съобразен с характера на производството, със сложността на доказателствения материал и правните установявания, както и че спорът се свежда единствено до прилагате на материалния закон. По делото е проведено едно съдебно заседание, не са правени искания за събиране на доказателства, не са изслушвани експертизи и не са разпитвани свидетели. Процесуалните действия на жалбоподателя се изчерпват с изготвяне на касационната жалба, която в голяма степен преповтаря доводите изложени пред първоинстанционния съд и явяване в съдебно заседание. Пледирането по същество се заключава в искане за отмяна на решението и присъждане на разноски. Не са изготвени и представени писмени бележки. Извършени са минимален брой съдопроизводствени действия, за които съответно е предвиден минимален размер на възнаграждение. Не споделя аргументите, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е обвързано с правната и фактическа сложност на делото. Именно това се твърди при направеното на 12.05.2025 г. възражение. Подобно обосноваване не е необходимо. За да е допустимо възражението следва да е направено от надлежна страна и до приключване на устните състезания в съответната инстанция. Това е сторено от страна на касационния ответник, а мотивите защо се присъжда в определен размер следва да изложи съда. Ако съдът беше извършил оценка на процесуалните действия на касационния жалбоподател и действителната правна и фактическа сложност на делото, би достигнал до безспорния извод, че адвокатското възнаграждение в размер на 5 000,00 лв. за една инстанция не съответства на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение за положения труд в настоящото производство и би го редуцирал до минимума определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Решението е неправилно и по отношение на присъдените разноски за заплатена държавна такса. Съдът е осъдил Главна дирекция „Национална полиция“ да заплати разноски за държавна такса за касационното производство в размер на 370,00 лв., а видно от платежно нареждане от 13.12.2025 г. касационният жалбоподател е направил такива в размер на 360,00 лв. Предвид изложеното прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като бъде намален размерът на присъденото адвокатско възнаграждение до минималния такъв и да бъдат намалени присъдените разноски за държавна такса в доказания размер от 360,00 лв. Ответникът по искането - „Брейн тръст секюрити“ ООД счита искането за неоснователно. Излага, че е необосновано възражението, че присъденият размер на разноски е прекомерен. Сочи, че размерът на разноските е съобразен с критерия подлежащ на защита интерес, със сложността на приложимото право и с качеството на предоставената защита. Излага, че при подаването на жалбата е заплатена държавна такса в размер на 360,00 лв., като в последствие, след указания на съда са доплатени 10,00 лв., поради което размерът от 370,00 лв. е обоснован. По делото е постъпило и искане от „Брейн тръст секюрити“ ООД за изменение на Решение №8401 от 11.08.2025 г. на ВАС по адм. дело №2558/2025 г., в частта за разноските. Искателят - „Брейн тръст секюрити“ ООД сочи, че с оглед представените доказателства, заплатеният адвокатски хонорар на инстанция по делото е в размер на 5 000,00 лв. без ДДС, респ. 6 000,00 лв. с ДДС. Излага, че в решението на ВАС има мотиви за уважаване на претенцията за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000,00 лв., а не на 6 000,00 лв. на инстанция. Счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено на дружеството в цялост, а именно в размер на 6 000,00 лв. на инстанция, респективно – 12 000,00 лв. за двете инстанции. Предвид изложеното прави искане постановеното по делото решение да бъде изменено, като бъде присъден в полза на дружеството заплатения адвокатски хонорар в пълнота и му се присъди разликата от 2 000,00 лв. Ответникът по искането – директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че размерът на адвокатското възнаграждение и към момента е прекалено висок, с оглед правната и фактическа сложност на делото. Излага, че не би могло да се приеме, че молбата е с искане само да се начисли ДДС върху определеното възнаграждение. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че исканията за изменение на решението, в частта за разноските, са направени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежни страни, поради което са допустими. Разгледани по същество исканията са неоснователни. С постановеното по делото Решение №8401 от 11.08.2025 г. на ВАС по адм. дело №2558/2025 г., е отменено Решение №9651 от 08.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело №1348/2024 г. и е отменена е Заповед №3286з-2231 от 12.06.2024 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ в Министерството на вътрешните работи. С решението Главна дирекция „Национална полиция“, е осъдена да заплати на „Брейн тръст секюрити” ООД, разноски по делото в размер на 10 420,00 (десет хиляди четиристотин и двадесет) лева. За да постанови решението си, в частта за разноските, съдът е посочил, че предвид направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди ответника да му заплати претендираните и доказани по делото разноски в размер на 10 420,00 лв., от които държавна такса в размер 420,00 лв. (50,00 лв. за първоинстанционното и 370,00 лв. за касационното производство) и 10 000,00 лв. - адвокатско възнаграждение (по 5 000,00 лв. за първоинстанционното и за касационното производство). Приел е направеното от ответната страна възражение за прекомерност за неоснователно. По искането на директора на Главна дирекция „Национална полиция“: Изложеното в депозираното от директора на Главна дирекция „Национална полиция“ искане за изменение на решението не може да обоснове различни правни изводи. Не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските. До приключване на съдебните прения от страна на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ не са изложени каквито и да било съображения за липса на фактическа и/или правна сложност на делото. Присъдените с решението разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 5 000,00 лв. за първоинстанционното и касационното производство, са своевременно претендирани и доказани по размер. Предвид предмета на правния спор – законосъобразността на заповед за отнемане на лиценз на „Брейн тръст секюрити“ ООД за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД, отм.), същият, противно на твърденията в искането, е с правна сложност. При отчитане на правната сложност на спора следва да се вземе предвид сложността на материята, уреждаща реабилитацията и свързаността на спора с основни принципи установени в практиката на Съда на Европейския съюз. Правната сложност на съдебното производство е обусловена и от факта, че съдът е бил сезиран с искане за сезиране на председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, да направят искане за приемане на тълкувателно постановление, както и с искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Ето защо присъденият размер на разноски за адвокатското възнаграждение на „Брейн тръст секюрити“ ООД не е прекомерен, а справедлив и обоснован. Размерът на присъдената държавна такса за касационното производство съответства на реално направения от дружеството разход за заплащането й. Изложеното обосновава извод за неоснователност на искането на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за изменение на решението в частта за разноските и то следва да бъде отхвърлено. По искането на „Брейн тръст секюрити” ООД: Изложеното в депозираното от „Брейн тръст секюрити” ООД искане за изменение на решението не може да обоснове различни правни изводи от вече изложените в решението. Претендираните от дружеството разноски, съгласно представения на стр. 101 от първоинстанционното и на стр. 57 от касационното производство списъци с разноски, обхващат, освен претендираната държавна такса, претендирано „възнаграждение за адвокатски хонорар в размер на 5 000, 00 лв. без ДДС…“, които са му присъдени с решението. Действително, в първоинстанционното и в касационното производство от „Брейн тръст секюрити” ООД са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 6 000, 00 лв., но от заявената от дружеството претенция следва, че не е претендирано присъждането на ДДС върху адвокатското възнаграждение. Доколкото за адвокатско възнаграждение от „Брейн тръст секюрити” ООД са претендирани само по 5 000,00 лв. за първоинстанционното и за касационното производство, не може да се приеме, че и начисленото върху възнаграждението ДДС в размер на 1 000, 00 лв. е било претендирано от него. Правото на разноски е субективно право на страната и съдът дължи произнасяне по него само тогава, когато е сезиран. Присъждането на разноски не става служебно от съда. Искането за присъждане на разноските в размер на 2 000,00 лв. за начисления ДДС върху адвокатско възнаграждение е несвоевременно направено – едва в процедурата по изменение на съдебното решение в частта за разноските, поради което посочените разноски не следва да бъдат присъждани на дружеството. Изложеното обосновава извод за неоснователност на искането на „Брейн тръст секюрити” ООД за изменение на решението в частта за разноските и то следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд