Определение № 2745 от 27.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1517/2026 г.

Производство по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на И. В. Г., чрез адвокат Г. Х. от АК–София, срещу определение № 86/04.02.2026 г. по гр.д.№ 243/2025 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което на основание чл.248 ГПК се оставя без уважение искане за изменение на решение № 244/16.10.2025 г. по гр.д.№ 243/2025 г. на Апелативен съд Велико Търново в частта за присъденото в полза на адвокат Г. Х. от АК–София възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по делото във въззивното производство, като неоснователно. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно в обжалваната част, тъй като реално положения труд от процесуалния представител на ищеца е занижен, с което се нарушава принципът за справедливост – отговор на въззивната жалба на ответника с интерес от 50 000 лева, за което се дължи 5580 лева с ДДС, но с оглед отхвърлянето на иска над 35 000 лева, се дължат разноски в размер на 3906 лева. Отделно се твърди, че проведеното открито заседание не е било формално поради допълнителното изслушване на вещото лице и активното участие на адвокат Г. Х. в производството, независимо че съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС, съдът не е длъжен да съобразява посоченото в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Община Гулянци, чрез адвокат Н. Н. от АК - Плевен, не е подал писмен отговор на частната жалба. Делото е образувано по иск на основание чл.49 ЗЗД, предявен от пострадалия И. В. Г. против Община Гулянци, за обезщетение от 80 000 лева, частичен иск от 100 000 лева, който въззивният съд е уважил частично до размер на 35 000 лева. С обжалваното определение № 86/04.02.2026 г. по гр.д.№ 243/2025 г. на АС Велико Търново се оставя без уважение искането за изменение на решение № 244/16.10.2025 г. по гр.д.№ 243/2025 г. на Апелативен съд Велико Търново в частта за присъденото на адвокат Г. Б. Х. от АК–София възнаграждение от 1200 лева с ДДС, за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство, като неоснователно. Според мотивите на съда, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което присъденото адвокатско възнаграждение за участие в едно съдебно заседание, с оглед положените усилия на защитата, не обуславя по-висок размер на възнаграждението във въззивното производство. При проверката за допустимост на производството за изменение на съдебния акт по чл.248, ал.1 ГПК, съдът приема, че са били налице всички изисквания на закона – съдът е сезиран с молба от заинтересована страна в срока по чл.248 ГПК, за изменение на присъдените разноски по чл.38 ЗАдв. в съответната инстанция (чл.81 ГПК). От данните по делото е видно също, че процесуалният представител на ищеца е подал писмен отговор и е участвал при разглеждане на делото в едно проведено заседание на въззивния съд, в което повторно е изслушано вещо лице. Положените усилия от процесуалния представител на ищеца, предвид фактическата и правна сложност на делото, с оглед неговия предмет – обезщетение за вреди от бездействие на местната администрация на установени със закон изисквания за осигуряване на безопасна среда, не обуславят присъждане на адвокатско възнаграждение в по-висок размер. Налице е многобройна съдебна практика по предявените искове на основание чл.49 ЗЗД, а усилията на страната във възивната инстанция са били насочени единствено към увеличаване на размера на дължимото обезщетение, което се определя от съда по справедливост, с оглед установените от фактическа страна релевантни за спора обстоятелства. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение