Определение № 319 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 246/2012 г.

Производството е по чл. 309, ал.1 вр. с чл. 282, ал.2, т.2 ГПК. Настоящето частно касационно производство е образувано по молба на Ш. Ш. Р. до Районен съд, [населено място], с което е поискано спиране на изпълнението по изпълнително дело № 201153110400190 по описа на ДСИ при Районен съд, [населено място]. Делото е образувано по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 358 от 2010 г. на Асеновградския районен съд. По това дело е постановено решение по чл.108 ЗС и е осъден съпруга на молителката Р. Р. да възстанови собствеността и предаде владението на Е. Х. К. на следният имот: двуетажна жилищна сграда с идентификационен № 00702.553.260.1 ,по кадастралната карта на [населено място]. Решението е постановено без да е участвала молителката, независимо, че имота е съпружеска имуществена общност ,тъй като е придобит през времето на техния брак. В тази молба е посочено ,че Ш. Ш. Р. е подала молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК вр. с чл.304 ГПК на решението. Едновременно с това посочва, че съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнение и при извършеният въвод е констатирал, че тя се намира в имота. Дал й е тридневен срок да поиска от съда спиране на изпълнението. Молбата е депозирана в съответствие с този срок. Молителката ползва като аргумент за спиране на изпълнението и вероятността при подаване на молба за отмяна, решението по чл.108 ЗС да бъде отменено и съдебното производство да се възобнови. Към молбата е приложено гр.д. № 2240 от 2011 г. на А., което дело съдържа молба за отмяна вх. № 14459 от 15.11.2011 г. до ВКС. С определение № 1653 от 15.12.2011 г. по цитираното дело е отказано спиране на изпълнението по чл.523, ал.2 ГПК и по чл.524 ГПК и делото е изпратено на ВКС по молбата по чл.309, ал.1 ГПК. Ответника Е. Х. К. не е взел становище. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 309, ал.1 ГПК. В посоченият текст е определено, че при подадена молба за отмяна се допуска спиране на изпълнението на въззивното решение, а не на изпълнителното дело при условията на чл.282, ал.2, т.2 ГПК. За да се спре изпълнението е необходимо да се депозира по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на обжалваемият интерес. Молителката е уведомена лично на 6.06.2012 г., че следва да представи квитанция за внасянето му. Такава не се намира по делото, поради което и направеното искане се явява неоснователно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,