Решение № 950 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9608/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 327, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба от И.Ф. Административен ръководител - Председател на Районен съд Кърджали подадена чрез пълномощника адв. Икономов против решение № 6576/21.07.2025 год. постановено по административно дело № 100/2025 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена Заповед № 606 от 20.12.2024 год. на ИФ Административен ръководител – председател на Районен съд Кърджали и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба, в съдебно заседание и в представена писмена защита подробно са изложени твърдения и доводи за неправилност на оспореното съдебно решение. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена подадената жалба срещу заповедта. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Р. А. П. от гр. Пловдив, действаща чрез пълномощника адв. Русева в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касацонна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е Заповед № 606 от 20.12.2024 год. на ИФ Административен ръководител – председател на Районен съд Кърджали, с която, на основание Заповед № 520/15.11.2024 год. (неточно посочена в заповедта като Заповед № 320/15.11.2024 г.) на председателя на Районен съд Кърджали във връзка с чл. 327 от ЗСВ и чл. 80, ал. 1 от ЗСВ, е обърнато внимание на Р. А. П. - съдия в Районен съд Кърджали за допуснати нарушения по движението на делата и по организацията на работата във връзка с констатирано: 1. неспазване на законоустановените процесуални срокове по чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК, чл. 252, ал. 2 от НПК, чл. 252, ал. 4 от НПК, чл. 271, ал. 10 от НПК и чл. 429, ал. 2 от НПК, както следва: на чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК – по НАХД № 529/2024 г. и НАХД № 552/2024 г.; на чл. 252, ал. 2 от НПК – по НОХД № 737/2023 г. и НОХД № 339/2024 г.; на чл. 252, ал. 4 от НПК – по НЧХД № 785/2023 г., НЧХД № 792/2023 г. и НЧХД № 791/2023 г.; на чл. 271, ал. 10 от НПК – по НОХД № 750/2023 г.; на чл. 429, ал. 2 от НПК – по ЧНД № 970/2023 г.; 2. неспазване на задължителните за всички съдии разпореждания на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда, а именно на Заповеди № 41/02.02.2024 год. и № 355/05.08.2024 год. и двете издадени от председателя на Районен съд Кърджали като считано от 02.02.2024 год. до 03.10.2024 год. е насрочила заседания извън определения ѝ заседателен ден четвъртък, както и разглеждала дела в дните определени за извънредни заседания, които не са свързани с кратки процесуални срокове, по общо 68 броя дела; 3. не е предала своевременно наказателни дела, по които има влезли в сила присъди и решения, за да се изпълнят в законоустановения срок по чл. 416 от НПК във връзка с чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от ПАС и да се изготвят съответните бюлетини в срока по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, както следва: НОХД № 829/2023 г., НОХД № 14/2024 г., НОХД № 1020/2023 г. и НАХД № 498/2024 г. – всички по описа на Районен съд Кърджали; 4. неявяване всеки ден на работа, което забавя докладването на делата и затруднява съдебните деловодители при изпълнение на техните задължения. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е стартирало със Заповед № 520/15.11.2024 год. на ИФ Административен ръководител – председател на Районен съд Кърджали, с която на основание чл. 327 от ЗСВ е открито производство по отношение на Р. А. П. – съдия при Районен съд Кърджали за обръщане на внимание за допуснати нарушения по движението на делата и по организацията на работа. Със същата е заповядано да се уведоми П. за издадената заповед като ѝ е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и да направи искания и възражения по отношение на откритото производство в 3-дневен срок от съобщаването, което е сторено на 18.11.2024 год. Като основание за издаване на заповедта за откриване на производството са посочени разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 327 от ЗСВ, както и че следва да бъде открито производство за обръщане на внимание на съдия Р. П. за допуснати от нея нарушения по образуването и движението на делата и по организацията на работата ѝ в периода от постъпването ѝ на работа на 25.07.2023 год. до 03.10.2024 год. В мотивите на заповедта е посочено, че е констатирано отклонение на магистрата от възприетите стандарти за изпълнение на професионалните му функции, като в конкретния случай тези стандарти са заложени и разписани в ЗСВ, НПК, Правилника за администрацията в съдилищата (ПАС), Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, като конкретните съображения са подробно пресъздадени в мотивите на първоинстанционното решение. В указания срок е депозирано възражение от съдия Р. П. с вх. № 12091/20.11.2024 год., в което се твърди, че констатациите в заповедта не отговарят на обективната действителност, тъй като не е извършила вменените ѝ нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работа, като са изложени конкретни съображения по всяко едно от тях. Направени са и доказателствени искания. Последвало е издаването на оспорената в първоинстанционното производство заповед. Правните и фактически основания за издаване на заповедта са подробно пресъздадени в мотивите на първоинстанционното решение. За да уважи жалбата срещу оспорената заповед след анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 327 от ЗСВ, с оглед правомощието му по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, издадена е в законоустановената писмена форма, като са изложени мотиви, съдържащи описание на релевантната фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи за наличие на нарушения по движението на конкретно посочени дела и по организацията на работа, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неточни фактически констатации и направени въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон и съответствието с целта на закона. Съдът е счел, че с оглед посочването в акта на заповед за откриване на производството с различен номер от приложената по преписката и липсата на твърдения за наличие на допусната ОФГ, непредставянето по делото на цитираната в Справката относно общия брой разпределени дела по видове на всички наказателни съдии за периода от 25.07.2023 год. до 03.10.2024 год. Заповед № 584/09.12.2024 год., както и непредставянето, въпреки направеното в административното производство доказателствено искане, на Справка относно поименен график на заседанията и разгледаните дела в Районен съд Кърджали за периода от 25.07.2023 год. до 03.10.2024 год. и с оглед ограничения достъп на съдия П. до ЕИСС, е нарушено правото на защита на лицето, както и принципите на истинност по чл. 7 от АПК и служебното начало по чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК и правилата на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Според административния съд в случая не са отчетени видът и сложността на разпределените и разгледани от съдия П. дела, както и наличието на други обстоятелства от обективен или от субективен характер, които са оказали влияние върху обективната възможност/невъзможност да осъществява дейността си в съответствие със закона, както и че органът не е направил реална преценка на натовареността на съдия П. за процесния период. Съобразено е, че са налице противоречиви данни и липсва коректна справка за натовареността на съдиите в Районен съд Кърджали, в т.ч. и на съдия П., поради което според съда формираният от органа извод, че същата е с най-ниска натовареност, е недоказан. Взето е предвид и че от органа не са отчетени обстоятелствата, относно констатираната служебна ангажираност на съдия П. със задължителното обучение в Националния институт по правосъдие, което е установено, макар и не с точност, че е повече от един месец, както и че за проверявания период съдия П. има един единствен просрочен съдебен акт. Според съда органът е приел, че в случая е осъществен от обективна страна състав на нарушение по чл. 307 от ЗСВ и то виновно извършено, но вместо да наложи дисциплинарно наказание по чл. 308 от ЗСВ е приложил мярката по чл. 327 от ЗСВ, поради което са налице неопределеност и неяснота на обжалваната заповед по отношение на вида на извършеното нарушение – дали е такова по образуването и движението на делата и по организацията на работа на магистрата, за което следва да бъде обърнато внимание по реда на чл. 327 от ЗСВ, или такова по чл. 307 от ЗСВ, за което следва да се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308 от ЗСВ. С оглед последното съдът е преценил, че е налице допуснато от административния орган нарушение, което от своя страна е пречка да се установи от жалбоподателката и от съда за какви точно нарушения е обърнато внимание, което води до ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на магистрата, в т.ч. и относно извършването на преценка за наличие или липса на основания за процедиране по чл. 327 от ЗСВ. Също така съдът е преценил, че разпоредбата на чл. 210, т. 1 от ЗСВ регламентира решаването на разпределените дела в определен срок, а не спазването на други процесуални срокове и доколкото, както вече се посочи по-горе, е налице едно единствено неспазване на този срок, не е обоснована необходимостта от прилагане на мярката по чл. 327 от ЗСВ с цел дисциплинирането на магистрата, доколкото прилагането ѝ предполага тенденция при допускането на нарушения при организацията на работа на магистрата, а не изолиран случай, какъвто е настоящият. Независимо от това, съдът е разгледал и изложил подробни мотиви, относно твърдените от органа нарушения на процесуалните срокове по всяко от посочените в акта съдебни производства по т. 1 от заповедта. Такива са изложени и относно законосъобразността на оспорения акт в другите му пунктове - неспазването на задължителните за изпълнение Заповед № 41/02.02.2024 год. и Заповед № 355/05.08.2024 год. издадени от председателя на Районен съд Кърджали, уреждащи заседателните дни, в които да се насрочват и разглеждат разпределените дела (т. 2 от заповедта); не е предала своевременно наказателни дела, по които има влезли в сила присъди и решения, за да се изпълнят в законоустановения срок по чл. 416 от НПК във връзка с чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от ПАС и да се изготвят съответните бюлетини в срока по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (по т. 3 от заповедта), както и неявяването на съдия П. всеки ден на работа, включително и когато със заповед на административния ръководител е определена за дежурен съдия през съдебната ваканция, което забавя докладването на делата и затруднява съдебните деловодители при изпълнение на техните задължения (по т. 4 от заповедта). В заключение съдът е приел, че при постановяването на обжалвания акт органът не е изследвал и въпроса относно фактите и обстоятелствата, които са довели до допускането на посочените нарушения и не е обсъдил субективният елемент на нарушенията - наличието на вина, като според първостепенния съд в случая анализът на доказателствата сочи на липса на виновно поведение от страна на магистрата. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен правен резултат. Съгласно чл. 327, ал. 1 от ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им. Цитираната разпоредба систематически се намира в глава шестнадесета на ЗСВ, раздел първи с наименование "Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет". Както правилно е посочил първоинстанционният съд, по своето естество "обръщането на внимание" е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Макар и да не е дисциплинарно наказание, обръщането на внимание в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното развитие на магистрата (в същия смисъл са решение № 7294/12.06.2017 г. по адм. д. № 3200/2017 г., решение № 9815 от 17.07.2018 г. по адм. д. № 1476/2018 г., решение № 10084 от 22.07.2020 г. по адм. д. № 14696/2019 г. и др., всичките по описа на Върховния административен съд, шесто отделение). ВАС нееднократно е изразявал становище, че при налагането на тази мярка трябва да се имат предвид не само сухите статистически данни за срочността, а да се преценят конкретиката на съответния случай и останалите обстоятелства във връзка с причините на забавянето на производството, натовареността на съдията, цялостната организация на работата му и професионалното му поведение. Поради това мярката следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за виновно отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции. Когато мярката се налага за множество, но кратки просрочия, е необходимо да се установи, че тяхната тежест сочи за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327 от ЗСВ (в този смисъл са решение № 9815 от 17.07.2018 г. по адм. д. № 1476/2018 г., решение № 4597 от 27.03.2019 г. по адм. д. № 12816/2018 г., решение № 10084 от 22.07.2020 г. по адм. д. № 14696/2019 г., решение № 1299 от 07.02.2023 г. по адм. д. № 7562/2022 г. и др., всичките по описа на VІ отд. на ВАС). Дисциплинарната мярка по чл. 327 от ЗСВ се прилага, когато това е наложително, за да се отстранят недостатъци в работата на магистрата. За целта следва да е установено недостатъчно добро изпълнение на служебните задължения, което обосновава необходимост от упражняване на контрол от административния ръководител, за да се постигне оптимална и ефективна организация на работата на магистрата. Преценката за натовареността на съответния съдия, съобразена с характера на делата, които са му възложени за разглеждане и решаване, както и останалите му функционални задължения, трябва да бъде направена прецизно за всеки конкретен случай и на тази база да се оформи извод налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения. Първостепенният съд е установил, че констатациите в заповедта във връзка с натовареността на съдията и изводът за неговата най-ниска натовареност са формирани без да бъдат отчетени разпределените на съдията 29 бр. граждански дела (повече от тези на посочен друг магистрат), наличието на противоречиви данни в изготвените 2 бр. справки и в Годишния доклад за дейността на Районен съд Кърджали за 2024 год., както и обстоятелството, че разликата в броя на разпределените, разгледани и решени дела се дължи до голяма степен на броя частни наказателни дела, които са в значителната си част производства по искания за достъп по Закона за електронните съобщения, който достъп се осъществява след разрешение от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия. Съдът обосновано е приел, че при съобразяване на данните за другите съдебни производства липсва съществена разлика в натовареността на съдия П. и останалите магистрати – 192 бр. дела спрямо 196 бр. дела и 150 бр. дела, като ответницата по касация има по-малък брой НОХД, но по-голям брой АНД, производства по чл. 78а от НК и НЧХД. Съдът е съобразил и обстоятелството, че като първоначално встъпил в органите на съдебната власт магистрат, на основание чл. 249, ал. 2 от ЗСВ, съдия П. е преминала през задължително въвеждащо обучение в НИП през месец декември 2023 год., а през 2024 год. е участвала в задължителни въвеждащи обучения на новоназначени съдии в районните съдилища, проведени в дистанционна форма и в присъствена форма, като, макар и без да могат да бъде конкретно изчислени, общо периодите по тях надхвърлят един месец. От първостепенния съд е отчетено и обстоятелството, че за проверявания период според представените справки за просрочени съдебни актове съдия П. има само един просрочен съдебен акт - мотивите към постановената по НОХД № 14/2024 г. присъда, като според съда същите са изготвени в срока по чл. 308, ал. 2 от НПК и са в пълно съответствие с Времевите стандарти за разглеждане на делата в Районен съд Кърджали. За посочените в т. 1 от заповедта случаи допуснатите просрочия са с неголяма продължителност и за малък брой дела, а от друга страна, цитираната в заповедта разпоредба на чл. 210, ал. 1 от ЗСВ касае решаването на разпределените дела в определения срок, като такова просрочие е налице по едно единствено дело (в рамките на едномесечния срок), което представлява изолиран случай. Правилно съдът е отчел наличието на редица обективни причини – съдебната ваканция по чл. 329 от ЗСВ в периода от 15 юли до 01 септември, използваният от магистрата, предварително планиран и разрешен от председателя на съда платен годишен отпуск за периодите от 15.07.2024 год. до 02.08.2024 год. и от 20.08.2024 год. до 28.08.2024 год., проведените обучения в НИП. В тази връзка следва да се отбележи, че според данните от заповедта ползваният от съдия П, платен годишен отпуск за целия процесен период е в размер на 35 работни дни, а същата е ползвала е отпуск поради временна неработоспособност в размер на 8 работни дни. Установена е липса на нарушение, относно неспазването на срока по чл. 429, ал. 2 от НПК по ЧНД № 970/2023 г. Съдът е констатирал неспазване на процесуалните срокове, и по-конкретно този по чл. 252, ал. 2 от НПК, само по отношение на НОХД № 339/2024 г. Така установените фактически обстоятелства насочват към извод за липса на системност в неспазването на предвидените в процесуалния закон срокове. Относно т. 2 от заповедта касаеща неспазване на Заповеди № 41/02.02.2024 год. и № 355/05.08.2024 год. на председателя на Районен съд Кърджали от съдия П, като считано от 02.02.2024 год. до 03.10.2024 год. е насрочила заседания извън определения ѝ заседателен ден четвъртък, и е разглеждала дела в дните, определени за извънредни заседания, които не са свързани с кратки процесуални срокове, съдът е установил, че от общо 68 броя дела (в мотивите на заповедта са изброени 67 дела) само 26 дела са насрочени след издаването на посочените заповеди, а останалите – преди това. Правилно съдът е установил, че в заповедта не са изследвани и обсъдени конкретните причини за отлагане на делата от съдия П,, като изложените мотиви, относно другите магистрати и анализът на доказателствата разкриват сходни случаи, които не са взети предвид от органа. В т. 3 от заповедта е прието, че съдия П, не е предала своевременно 4 бр. наказателни дела, по които има влезли в сила присъди и решения, за да се изпълнят в законоустановения срок по чл. 416 от НПК във връзка с чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от ПАС и да се изготвят съответните бюлетини в срока по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. По отношение на АНД № 498/2024 г. съдът е изложил подробни мотиви защо не кредитира наведените в изготвените докладни твърдения, които според него противоречат на информацията от деловодната система, а от друга страна, докладните, както и протоколът, не са връчени на съдия П,, поради което е нарушен чл. 34 от АПК. По едно от делата (НОХД № 829/2023 г.) просрочието е от едва 1 ден. Бюлетините за съдимост се съставят от определени съдебни служители, а както е установил административният съд в случая липсват обективни пречки делата да бъдат поискани от тяхна страна, данни за каквито предприетите от тях действия в случая липсват. Досежно т. 4 от акта съдът обосновано е приел, че от една страна неспазването на работното време, разглеждано като фактическо присъствие в сградата на съда, само по себе си не е довело до неизпълнение на служебните задължения от магистрата, а от друга страна, недоказани са и другите наведени от органа твърдения за извършени нарушения, доколкото нито едно от тях не е подкрепено със съответните доказателства. В допълнение е необходимо да се посочи, че датите и/или периодите на отсъствие от работното място не са конкретизирани в акта, което води до невъзможност да се определи дали е налице системност, както и ограничава правото на защита на лицето и възможността му да опровергае твърденията на органа. Сведения за отсъствието на магистрата от работното му място се съдържат в изготвените от съдебни деловодители докладни, които обаче не са посочени в заповедта, не са входирани в деловодната система на съда, в преобладаващата си част касаят дати, извън процесния период, съдържат твърдения, че съдия П, не е открита в кабинета си в посочени конкретни часове, а докладната от 29.08.2024 г. е относно събития от 30.08 2024 г. и 02.09.2024 г. При издаването на заповедта е използван формален подход с обосноваване на виновно извършени нарушения без съобразяване с ниската степен на укоримост. Предвид изложеното, приложената мярка "обръщане на внимание" се преценява като несъразмерна на броя и тежестта на доказаните нарушения по движението на делата и организацията на работата. Оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 327 от ЗСВ и при несъответствие с целта на закона. Настоящата касационна инстанция не споделя формирания от съда извод, че в административния акт не е обсъдено наличието на вина, тъй като в заповедта за всяко едно от посочените деяния, както и в направеното в нея обобщение, е изрично посочено, че е виновно извършено. Посоченото не се отразява на правилността и обосноваността на направения от административния съд извод за липса на виновно поведение от магистрата, доколкото в процесния случай такова не може да се изведе от приложените по делото доказателства. Анализът на приложените по делото доказателства потвърждава правилността на така формирания от съда извод. Неоснователно е наведеното от касатора възражение за наличие на вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното съдебно решение. Посочените части от мотивите възпроизвеждат фактическите и правни изводи на Заповед № 520/15.11.2024 год. на ИФ Административен ръководител – председател на Районен съд Кърджали, с която, на основание чл. 327 от ЗСВ, е открито производството, а не собствени мотиви на съда. Такова противоречие не се установява и относно посоченият като абзац последен на страница 4, доколкото, въпреки използвания непрецизен израз „са предоставени“, е достатъчно ясно, че съгласно резолюцията на ИФ Административен ръководител – председател на Районен съд Кърджали на магистрата следва да бъдат предоставени посочените в съдържанието ѝ справки, но липсва данни какви точно справки са ѝ предоставени. Не могат да бъдат споделени и аргументите на съда, относно възприетата от него възможност производството да е открито с друга заповед (посочената в акта Заповед № 320/15.11.2024 г.), която не е връчена на магистрата, което според първата инстанция води до неопределеност и в сериозна степен би застрашило правото на защита на лицето. По делото е установено, че производството е открито със Заповед № 520/15.11.2024 г. на председателя на Районен съд Кърджали, същата е надлежно връчена на съдия П,, дадена ѝ е възможност за представяне на писмени обяснения и да направи писмени искания и възражения, като същата е направила възражение, поради което не може да се приеме, че с грешното посочване на номера на заповедта е било застрашено правото ѝ на защита. Изложеното обуславя извода, че като е уважил подадената до него жалба и е приел, че обжалваната Заповед № 606 от 20.12.2024 год. на ИФ Административен ръководител – председател на Районен съд Кърджали е незаконосъобразно издадена, поради което я е отменил, първоинстанционният административен съд е постановил валидно, допустимо и правилно като краен резултат съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, следва да бъде уважена претенцията на ответната страна за присъждане на направени в настоящото касационно производство съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 613, 55 евро (шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет евроцента), равностойността на 1 200,00 (хиляда и двеста) лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,