Решение № 11 от 11.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 702/2016 г.

Производството е по чл.251 ГПК. Образувано е по подадена от Д. Р. Д., чрез процесуалния му пълномощник, молба, с която се иска: 1. възстановяване на срока за извършване на плащане съобразно постановеното касационно решение за уважаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД и 2. тълкуване на решението, с оглед възможността то да бъде изпълнено, предвид наличието на значителни по размер публични задължения на двете дружества –продавачи и наличието на други данъчни задължения. В молбата са поставени въпроси относно насоката, в която молителят счита, че следва да бъде тълкувано постановеното по делото основно решение. Ответниците по молбата – [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, са подали съвместен писмен отговор, в който се застъпва мотивирано становище за неоснователност на исканията. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: По молбата за възстановяване на срока по чл.362, ал.1, изр.2 ГПК е компетентен да се произнесе първоинстанционният съд, по арг. от ал.2 на чл.362 ГПК. Пред този съд е и висящо производството за обезсилване на постановеното по настоящото дело решение, на основание чл.362, ал.2 ГПК. От компетентност на настоящия състав на ВКС е единствено молбата на Д. Д. в частта, с която се иска тълкуване на касационното решение. Видно от същото е, че след отмяна на решение № 2210 от 13.11.2015 г. по гр.д. № 4297/2014 г. на Апелативен съд – С., Гражданско отделение, 10 състав, е постановено ново решение по същество, с което е обявен за окончателен сключения на 23.06.2009 г. предварителен договор и анекс към него от 04.08.2010 г. за продажба на склад № 1, находящ се в жилищна сграда, вх. Б, ет.4, изградена в груб строеж в УПИ VІ-1544 от кв.118 по плана на [населено място], м.”Д. – разширение север”, одобрен със заповед № РД-09-50-196/01.04.1999 г., РД № 50-185 от 16.11.2007 г., целият с площ от 1660 кв.м., при граници: УПИ – ХІІ, УПИ – 1599, улица, УПИ VІІ-1512, УПИ Х-1545, улица,, с обща площ на склада 54.15 кв.м. и полезна площ 47.97 кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, спалня и балкон, при съседи: от изток – склад № 2 от вход А, от юг – вътрешен двор, от запад – склад № 2 от вход Б и от север – коридор и стълбище, заедно със съответното право на строеж и съответните идеални части от земята, с продавачи: О.” Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.3 и [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] купувач Д. Р. Д. с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк][жилищен адрес] за сумата 47 600 евро, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът Д. Р. Д. заплати на продавачите [фирма] и [фирма] сумата 32 600 евро, съставляваща остатък от цената на имота. Указани са последиците от неизпълнение в указания срок на посоченото условие; определен е в процентно отношение дължимия данък за възмездното прехвърляне на имота; указано е към кой момент следва да се издадат и преписи от решението – след представяне от страна на купувача на удостоверение за данъчна оценка на имота към момента на влизане в сила на решението, след представяне на доказателства за погасени публични задължения на продавачите и за заплатени данъци и такси за имота, както и данък за прехвърлянето. Настоящият съдебен състав счита молбата по чл.251 ГПК за процесуално допустима, но по същество за неоснователна. С искането за тълкуване по същество се цели изменение на решението в частта, относима към условията, при които може да се издаде препис от съдебния акт, необходим за вписването му. От друга страна, не е налице неяснота, която следва да се отстрани по реда на чл.251 ГПК. Касационното решение е постановено съобразно правомощията на съда в особеното исково производство за сключване на окончателен договор, при зачитане на възложената на съда проверка относно предпоставките за прехвърляне на собствеността, вкл. и изискуемите по чл.264 ДОПК декларации, като е съобразена и посочената в мотивите към решението практика на ВКС. Предвид горното, молбата по чл.251 ГПК следва да се остави без уважение. Затова ВКС, ІІ т.о.