Определение № 11344 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10312/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. А. Б., в качеството й на председател на Етажната собственост /ЕС/ с адрес: гр.София, [улица]чрез адв. М.Якимова против Определение № 20233 от 12.06.2025г. по адм. дело № 1988/ 2025г. на Административен съд- София град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата, подадена от М. А. Б., в качеството й на председател на Етажната собственост с адрес: гр.София, [улица], чрез адв. М.Якимова срещу Заповед № РД-09-272/ 28.12.2023г. на кмета на район „Лозенец“, Столична община и производството по делото е прекратено. Релевират се доводи, че постановеният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), както и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да се отмени изцяло определението и да се върне делото с указания да се продължат съдопроизводствените действия по жалбата. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът– кмета на район „Лозенец“- Столична община не ангажира становище по жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административен съд- София град е бил сезиран с жалба, подадена от М. Б., в качеството й на председател на Етажната собственост /ЕС/ с адрес: гр.София, [улица], чрез адвокат М.Якимова, относно работното време на ресторант „Хабиб Бейрут“, извън установеното работно време. В резултат на указания на първостепенния съд с молба от 15.05.2025г. от жалбоподателя е уточнено, че се обжалва Заповед № РД-09-272/ 28.12.2023г. на кмета на район „Лозенец“, Столична община, с която е разрешено на търговски обект: ресторант, находящ се в гр.София, [улица], стопанисван от „Едарат БГ“ ООД да работи с удължено работно време на 30.12.2023г., на 31.12.2023г. и на 01.01.2024г. Разрешението е било еднократно, само на посочените дати. За проведено на 21.11.2024г. общо събрание на собствениците е съставен протокол, в който е записано взетото решение, според което общото събрание е задължило председателя на ЕС да предприеме действия пред всякакви общински и държавни органи, включително съд, като упълномощи адв. М. Якимова от САК, която да действа, като неин пълномощник. Решаващият съд е преценил, че общото събрание не може да упълномощава М.Б., в качеството й на председател на ЕС да подаде жалба срещу заповед № РД-09-272/28.12.2023г. Изложил доводи, че тъй като в протокола за проведено на 21.11.2024г. общо събрание на собствениците не е посочено срещу какво следва да предприеме действия председателят на ЕС, като упълномощи адв. М. Якимова от САК, която да действа като неин пълномощник, липсва изрично упълномощаване, за обжалване на Заповед № РД-09-272/ 28.12.2023г. Изложеното сочело, че жалбата е подадена от лице, което не е активно легитимирано за това, поради което е недопустима. На следващо място било посочено, че със Заповед № РД-09-272/ 28.12.2023г. на кмета на район „Лозенец“, Столична община, е разрешено на търговския обект: ресторант, находящ се в гр.София, [улица], стопанисван от „Едарат БГ“ ООД да работи с удължено работно време еднократно и само на 30.12.2023г., на 31.12.2023г. и на 01.01.2024г. Поради това, че посочените дати са настъпили преди повече от една година преди подаване на процесната жалба било прието, че заповедта е изпълнена и жалбоподателят няма и правен интерес от оспорването й. Определението, като краен резултат е ПРАВИЛНО. Правният интерес е процесуалноправно понятие свързано с признатата от АПК възможност да се търси съдебна защита, като задължително следва да е пряк и личен. Според чл.15, ал.1 АПК, същият възниква при пряко засягане или застрашаване на законни интереси, субективни права или свободи. За да е налице пряк интерес е необходимо с отмяната на обжалвания административен акт непосредствено да се отстранява настъпилата или настъпваща от изпълнението му вреда, т.е. да е налице действително и незабавно удовлетворяване на съответното лице, а личен е интересът на физическо или юридическо лице да защити свои субективни права, свободи или законни интереси, а не такива на трети лица, какъвто е процесния случай. Не се споделя извода на адм. съд, че етажната собственост не е засегната от акт, свързана с работното време на обществен обект, находящ се в същата сграда и няма правомощие да инициира процедура. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУЕС управлението на ЕС обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим на етажна собственост, както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите. Управителният съвет (управителят) е изпълнителен орган на ЕС (чл. 19, ал. 1 от ЗУЕС), който организира изпълнението на решенията на общото събрание и следи за спазването на вътрешния ред в етажната собственост (чл. 23, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУЕС). Общото събрание има правомощието по чл.17, ал.7, т.1 ЗУЕС да определи правила, регулиращи поведението в етажната собственост, като от своя страна управителят следи за спазването на този вътрешен ред- чл.23, ал.1, т. 2 ЗУЕС. Според нормата на чл. 23, ал. 1, т. 5 Закона за управление на етажната собственост Управителният съвет (управителят) представлява етажната собственост в отношенията й с органите на местната власт и други правни субекти. Съответно може, да упълномощи представител, който да защитава правно- гарантирани права на общността. Освен това непълнотата на пълномощното на процесуалния представител на Етажната собственост може да бъде отстранена в хода на процеса. Правните действия, извършени от представителя без представителна власт могат да бъдат потвърдени от представлявания, при което те пораждат юридическо действие с обратна сила (чл.101, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК). Потвърдените правни действия се приемат за действия на страната в процеса. От друга страна, като резултат определението на адм. съд е правилно. Споделят се мотивите, че предвид изпълнението на предвидените в адм. акт последици е отпаднал правния интерес за оспорване на процесната заповед. Адм. акт е с време на действие от 30.12.2023г., до 01.01.2024г., когато е изпълнен и съответно административното правоотношение е приключило, преди подаване на жалбата срещу него на 14. 02. 2025 г. Процесното временно удължаване на работното време е с изтекъл срок на действие (01.01.2024г.), като по делото не са представени доказателства последният да е удължен. С подаването на жалба се цели отмяна на оспорения акт и заличаване на породените от него правни последици. В случая същите са отпаднали с изтичането на срока на действие на акта, с което е отпаднал и правният интерес на жалбоподателя от оспорване. Поради отпадане на правния интерес от оспорването в случая е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК за прекратяване на съдебното производство. Въпросът, относно диапазона на часовете от удълженото работно време може да бъде повторно разгледан (ревизиран) при подновяване на категоризацията по чл.119, чл.133, ал.3 от Закон за туризма. С оглед на изложените съображения, обжалваното определение, като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, тричленен състав на Трето отделение,