Определение № 4167 от 20.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2379/2024 г.

Производството е по чл.255 – чл.257 ГПК. Образувано е по молба на В. Я. Т. с вх.№ 14103/04.06.2024 г. за определяне на срок при бавност по в.гр.д. № 715/2023 г. на Варненския окръжен съд. Тя твърди, че е подала въззивна жалба срещу разпореждане № 7225/19.02.2024 г. във връзка с решение № 277/24.01.2024 г. с правно основание чл.70 ГПК и че следва да бъде съобразено, че не дължи държавна такса. Иска да бъде определен разумен срок за произнасянето по въззивната и жалба. По молбата е изразено следното становище от докладчика по в.гр.д. № 715/2023 на В.: жалбата на В. Т. няма самостоятелен характер, не е подадена срещу самостоятелен съдебен акт. С жалбата се въвежда оплакване, което касае допустимостта на съдебното решение във връзка с допуснато увеличение на исковете с твърдение, че таксата за горницата му е недължимо събрана. По този въпрос въззивният съд не може да се произнесе инцидентно и преди приключване на производството с краен съдебен акт. При проверка на приложеното в.гр.д.№ 715/2023 г. на В. и приложеното гр.д. № 16072/2021 г.на В. установих следното: Разпореждане № 7225/19.02.2024 г. е постановено по първоинстанционното гр.д. № 16072/2021 на В. (л.137 по гр.д. № 715/2024 г. на В.). С него въззивната жалба на В. Т. е оставена без движение, с указания за отстраняване на указани нередовности. Разпореждането е съобщено на В. Т. на20.02.2024 г. В. Т. е подала молба от 27.07.2024 г. по гр.д. № 16072/2021 на В. за отстраняване на нередовности. С разпореждане на първоинстанционния съд № 9701/07.03.2024 г. (л.154 по въззивното дело) е разпоредено препис от въззивната жалба на В. Т. и уточнителните и молби да се изпрати на насрещната страна. На 03.03.2024 г. В. Т. е подала чрез Варненски районен съд до Варненски окръжен съд документ, озаглавен „въззивна жалба срещу разпореждане № 7225/19.02.2024 г. във връзка с решение № 277/24.01.2024 г. на В.“ (л.160 по въззивното дело). В жалбата се съдържат доводи срещу първоинстанционното решение (по същество тя представлява поредна въззивна жалба). След постъпване на отговори срещу въззивните жалби подадените въззивни жалби и отговорите срещу тях, заедно с първоинстанционното дело са изпратени на Варненския окръжен съд, който е образувал по тях въззивно производство по в.гр.д. № 715/2023 г.. С определение № 2047/23.05.2024 г. по делото въззивният съд е прекратил като недопустимо производството по делото по подадените въззивни жалби на В. Т., на Д. Ш. и на В. С., като е приел, че за В. Т. липсва правен интерес от обжалване, а останалите двама жалбоподатели не са страни по делото, поради което нямат право да го обжалват. В определението си въззивният съд е указал на страните по делото, че могат да го обжалват с частна жалба. По делото е приложено връчено съобщение за това определение единствено до В. С.. Няма данни дали определението е съобщено на В. Т. и дали тя или някой друг го е обжалвал. Следователно нито една от инстанциите не е допуснала забавяне по администриране и проверка на допустимостта на подадената от В. Т. жалба, въззивният съд е приел въззивната жалба на В. Т. за недопустима и е прекратил производството по нея, като е указал предвидената в закона възможност за защита срещу незаконосъобразността на определението му. Подадената в настоящото производство молба за определяне на срок при бавност не представлява такава частна жалба, поради което настоящият състав няма правомощия да се произнася по законосъобразността на прекратителното определение. Воден от изложеното, съдът