Решение № 8848 от 11.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11738/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), чрез процесуален представител гл. юрк. Р. Стоичкова, срещу решение № 1518/14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 272/2025 г. по описа на Административен съд – Враца (АС-Враца), с което е отменено решение № 328605-132/05.06.2025 г. на зам.-директора на ГДНП в частта, с която по заявление рег. № 328605-186/17.12.2024 г. на П. А. Л. е отказано изтриването на лични данни по ЗМ № 4022/13.11.2006 г. на 06 РУ-СДВР, за деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК и по ЗМ № 2/05.01.2009 г. на РУ-Сандански към ОДМВР-Благоевград, за деяние по чл. 129 НК, като преписката е върната на органа за ново произнасяне в тази част при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения за необоснованост и противоречие с материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в касационната жалба доводи иска отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на П. А. Л. да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касация – П. А. Л., чрез адв. А. Иванова и адв. Б. Тасев, в представен писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на АС-Враца като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на производството пред АС-Враца е решение № 328605-132/05.06.2025 г. на зам.-директора на ГДНП в частта, в която е отказано изтриването на личните данни на заявителя П. А. Л., които се обработват в информационните фондове на МВР, във връзка с: извършител по ЗМ № 4022/13.11.2006 г. по описа на 06 РУ-СДВР, за деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК и извършител по ЗМ № 2/05.01.2009 г. по описа на РУ-Сандански към ОДМВР-Благоевград, за деяние по чл. 129 НК. За да отмени процесния акт в оспорената му част, административният съд е приел, че по отношение на ЗМ № 4022/13.11.2006 г. на 06 РУ-СДВР, за деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, по делото е приложено доказателство, от което е видно, че образуваното и водено срещу П. А. Л. досъдебно производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, е прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.09.2009 г., на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. При тези обстоятелства, съдът е счел, че приложимо към искането за изтриване на тези данни от информационните масиви на МВР е основанието по чл. 3, т. 1 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер (Инструкция № 8121з-748/2014 г.), във вр. с чл. 68, ал. 6, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). По отношение на ЗМ № 2/05.01.2009 г. на РС-Сандански към ОДМВР-Благоевград, АС-Враца е посочил, че хипотезата на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, не попада сред регламентираните в чл. 3, т. 1-8 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. основания за заличаване на лични данни, обработвани в МВР за целите на наказателно производство, поради което данните за тези лица се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения. Същевременно обаче, позовавайки се на задължителното за националните органи и съдилища Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., чиито правни разрешения съдът е счел за безспорно относими към настоящия казус, първоинстанционният състав е развил тезата, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация, е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка, съобразявайки характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето, настъпилата реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. риска, който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета и заличена, респективно ограничена. В конкретния случай не е извършен необходимият анализ в посочения по-горе смисъл, относно личността на жалбоподателя, осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран, за целите на защитата на националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви в периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани или то понастоящем се осъществява в нарушение на чл. 4, § 1, б. „в“ и б. „д“ от Директива 2016/680. По тези съображения първоинстанционният съд е извел извод за незаконосъобразност на процесния акт в оспорената му част, отменил го е и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по отношение на постановения отказ, като е дал указания на органа, след като събере относимите доказателства, да извърши пълен и обстоен анализ на същите и да постанови своя акт при излагане на конкретни фактически съображения относно необходимостта от съхранение на личните данни за целите, за които са били обработвани, при съобразяване с мотивите на съдебното решение и дадените разрешения по въпроса с Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022. на СЕС. Също така е указал да бъде взето предвид и представеното по делото постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.09.2009 г., с което на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК се прекратява ДП/ЗМ № 4022/06 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 57742/06 г. на СРП, образувано и водено срещу П. Л. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав намира, че АС-Враца е установил вярно фактическата обстановка по спора, въз основа на събраните по делото допустими и относими доказателства, като изведените правни заключения също са правилни от гледна точка на постановения с решението краен резултат. Следва обаче да бъдат направени някои уточнения с оглед пълнота и прецизност на изложението. Относно искането за изтриване на обработваните в МВР лични данни на П. А. Л. във връзка със ЗМ № 4022/13.11.2006 г. на 06 РУ-СДВР, за деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, следва да се посочи, че от приложеното по делото заверено копие на постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.09.2009 г. се установява, че правното основание, на което е прекратено образуваното и водено срещу Л. ДП/ЗМ № 4022/06 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 57742/06 г. на СРП, е чл. 21, ал. 1, т. 1 от НПК. Така установеното обстоятелство съответства на хипотезата, уредена в чл. 3, т. 3, б. „а“ от Инструкция № 8121з-748/2014 г., която предвижда, че личните данни се заличават, когато наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК. Неправилно първоинстанционният съд е посочил, че по отношение на изтриването на тези данни следва да намери приложение разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Инструкцията. В случая не е налице отказ от образуване на съдебно производство, а напротив – такова е било образувано, но е прекратено с постановление на прокурор при СРП от 26.09.2009 г., на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Неприложима към процесния случай е и разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 2 от ЗМВР, тъй като предмет на искането за заличаване на лични данни не е извършена спрямо П. Л. полицейска регистрация по смисъла и по реда на чл. 68 от ЗМВР, а обработваните в информационните фондове на МВР негови лични данни, редът за изтриването на които попада в приложното поле на Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи. За да възникне основанието за заличаване на тези лични данни съгласно чл. 3, т. 3, б. „а“ от Инструкция № 8121з-748/2014 г., е необходимо освен обстоятелството по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (каквото безспорно е доказано по делото), също и да са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК. С оглед предвидените в последната разпоредба срокове и датата на издаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство (26.09.2009 г.), условието по чл. 3, т. 3, б. „а“ от Инструкция № 8121з-748/2014 г. се явява изцяло изпълнено в настоящия случай, поради което и изводът на АС-Враца за незаконосъобразност на отказа за заличаване на данните на П. А. Л. в тази част следва да бъде потвърден като правилен. Правилно е и становището на АС-Враца за незаконосъобразност на процесния отказ в частта, касаеща личните данни, обработвани във връзка със ЗМ № 2/05.01.2009 г. на РС-Сандански към ОДМВР-Благоевград. И тук следва да се посочи, че по настоящото дело не става дума за постановен отказ по предявено искане за снемане на полицейска регистрация по смисъла на чл. 68 от ЗМВР. Видно от събраните доказателства, извършената за П. А. Л. полицейска регистрация в МВР е била снета съгласно заповед № 3286з-1131/20.03.2025 г. Независимо от това обаче, доколкото личните му данни, съхранявани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ № 2/05.01.2009 г. на РС-Сандански към ОДМВР-Благоевград, се обработват за цели, идентични с тези, описани в чл. 1, § 1 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680), то без съмнение следва да се приеме, че правните въпроси, предмет на разглеждане в Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022, са относими към предмета на спора в настоящото производство. В посоченото решение на СЕС, на което първоинстанционният съд правилно се позовава в своите мотиви, е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, б. „в“ и б. „д“ от Директива (ЕС) 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, б. „б“ и чл. 16, § 2 и § 3 от същата директива в светлината на чл. 7 и чл. 8 от Хартата на основните права на ЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. С оглед на така даденото тълкуване от СЕС и предвид липсата на изрична уредба в националното ни законодателство на срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни, обработвани за целите на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред (извън изричната хипотеза на чл. 68, ал. 6 и ал. 7 от ЗМВР – изм. ДВ, бр. 66 от 2026 г., относно полицейската регистрация), се налага изводът, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице, да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респективно риска, който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или следва последните да бъдат заличени. Изложеното дотук обуславя като правилен извода на АС-Враца, че в оспорения пред него административен акт, в частта относно ЗМ № 2/05.01.2009 г. на РС-Сандански към ОДМВР-Благоевград, не е извършен нужният анализ в описания по-горе смисъл, а именно не са обсъдени всички относими факти и обстоятелства, налагащи продължаване на обработката на личните данни на П. Л. от ответника. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост трябва да са обективирани в крайния акт (оспореното решение в случая), като формалната липса на основанията по националното право за заличаване на данните не налага задължителен извод за отказ от тяхното изтриване, както обосновано е посочил административният съд. По изложените съображения, като е отменил процесното решение № 328605-132/05.06.2025 г. на зам.-директора на ГД „НП“, в частта на отказа за заличаване на лични данни по отношение на ЗМ № 4022/13.11.2006 г. на 06 РУ-СДВР, за деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК и ЗМ № 2/05.01.2009 г. на РУ-Сандански към ОДМВР-Благоевград, за деяние по чл. 129 НК, АС-Враца е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При липса на сочените в касационната жалба отменителни основания оспорваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски. От процесуалния представител на касатора е направено възражение за прекомерност, което е бланкетно и немотивирано с оглед изискването на чл. 78, ал. 5 от ГПК (изм. ДВ, бр.17 от 2026 г.), а същото е и неоснователно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и реално осъществената правна помощ от упълномощения от насрещната страна адвокат – изготвен писмен отговор на касационна жалба и процесуално представителство в открито съдебно заседание по делото. Поради това претендираната сума от 550 евро не се явява прекомерна и по критериите по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Ето защо съдът присъжда реално заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 550 евро, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 05.04.2026 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение