Определение № 4207 от 18.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3406/2025 г.

ВКСI гражданско отделение18.08.2026 г.докладчик Теодора Гроздева

Диспозитив

СПИРА производството по подаденото от В. М. Б. искане вх.№ 14990 от 10.07.2026 г. за допълване на определение № 3154 от 11.06.2026 г. по гр.д.№ 3406 от 2025 г. на ВКС, ГК, първо г.о., в частта за разноските, до постановяване на решение по тълкувателно дело № 3 от 2025 г. на ОСГТК на ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

С писмено искане вх.№ 14990 от 10.07.2026 г. В. М. Б. е поискала настоящият състав на ВКС, ГК да допълни постановеното определение № 3154 от 11.06.2026 г. по настоящото дело в частта за разноските, като присъди на Б. направените от нея разноски за адвокат по делото на ВКС.

В писмен отговор от 12.08.2026 г. ответникът по молбата М. С. Б. оспорва тази молба. Твърди, че не дължи разноски на В. Б., тъй като Б. и той се явяват едновременно жалбоподатели и ответници по касационни жалби, които по същество не са допуснати до разглеждане от ВКС с определението му от 11.06.2026 г. На второ място, възразява, че представената по делото фактура не доказва плащане на уговорения адвокатски хонорар. Прави евентуално искане, ако искането на В. Б. бъде уважено, на него също да му се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по постъпилата молба приема следното: Молбата е подадена от легитимирана страна и преди изтичане на предвидения в чл.248, ал.1 ГПК едномесечен срок от постановяване на определение № 3154 от 11.06.2026 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и като такава е допустима.

По основателността на молбата: Производството по гр.д.№ 3406 от 2025 г. е било образувано по подадени две касационни жалби- от В. М. Б. и от М. С. Б. срещу различни части от решение № 141 от 12.02.2025 г. по в.гр.д.№ 982 от 2024 г. на Варненския окръжен съд, ГО, V състав: В. М. Б. е обжалвала решението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 50 от 12.03.2024 г. по гр.д.№ 639 от 2023 г. на Районен съд- Провадия в частта му, с която е прието за установено между страните, че ищецът М. С. Б. е собственик на спорния недвижим имот /УПИ -* в кв.45 по ДРП на [населено място], одобрен със заповед № 386 от 16.09.1992 г., целият с площ от 1 050 кв.м./ на основание договор за покупко-продажба с нотариален акт № ** от 24.07.198* г. за 721,88 кв.м.ид.ч., а за 328,12 кв.м ид.ч. от същия имот- на основание давностно владение, упражнявано в периода 24.07.1987 г. до 2018 г., и В. М. Б. е осъдена да предаде на М. С. Б. на основание чл.108 ЗС владението върху същия имот. М. С. Б. е обжалвал въззивното решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, в която на основание чл.124, ал.1 ГПК е прието за установено по отношение на ответницата В. М. Б., че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ *.-*, кв.45 по ДРП на [населено място], одобрен със заповед № 386 от 16.09.1992 г., целият с площ от 1 900 кв.м., на основание договор за покупко-продажба с нотариален акт № от 198* г. за 1 306,25 кв.м.ид.ч., а за 593,75 кв.м.ид.ч. от същия имот- на основание давностно владение, упражнявано в периода 24.07.1987 г. до 2018 г., и вместо това производството по този иск е прекратено.

Действително, в определението си по чл.288 ГПК от 11.06.2026г. настоящият състав на ВКС, ГК не се е произнесъл по съдържащите се в касационните жалби и отговорите към тях искания на страните за присъждане на направените от тях разноски по делото на ВКС, поради което те имат право да искат допълване на определението в частта за разноските по реда и в срока по чл.248 ГПК.

За да се прецени обаче дали искането на В. Б. за присъждане на направените от нея разноски по настоящото дело е основателно, на първо място следва да се даде отговор на по-общия въпрос: Дължат ли се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване. По този въпрос обаче с разпореждане от 20.06.2025 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 3 от 2025 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това и на основание чл.292 ГПК производството по подадената от В. Б. молба по чл.248 ГПК следва да бъде спряно до постановяване на решение по горепосоченото тълкувателно дело.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Цитирани разпоредби

6