Определение № 4917 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10602/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на Е. Х. Д. от гр. Добрич, против прекратително определение № 25816/30.07.2025г. по адм. д.№ 7692/ 2025 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Иска отмяна на определението. Твърди, че има право на жалба до съд, защото в качеството си на лекар по дентална медицина с действаща практика притежава пряк и личен правен интерес. Ответната страна не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение № 25816/30.07.2025г. по адм. д.№ 7692/ 2025 г. по описа на АСССГ, е оставена без разглеждане жалбата на Е. Х. Д. срещу Решение № 137/ 31.03.2025 г. по преписка №101/2024 г. на Комисията за защита от дискриминация. За да постанови този резултат съдът приема, че административното производство е започнало по сигнал на д-р Е. Х. Д. -председател на Районна колегия на Български зъболекарски съюз/БЗС/-Добрич за дискриминация по признак „възраст“ в Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца на възраст от 0 до 18 годишна възраст в Република България, за периода 2021- 2025 година. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Комисията за защита от дискриминация е сезирана със сигнал вх. № 16-17-54/ 03.06.2024г. от регионалния директор на БЗС в Добрич, с твърдения, че Министерство на здравеопазването извършва дискриминация на всички лица на възраст от 0- 18 години доколкото в националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца е заложено да се провежда силанизиране/запечатване/ на дълбоки фисури и ямки на постоянните шести зъби – само на деца от 5- до 8 годишна възраст. Проявена е дискриминация на децата от останалата възраст между 0 и 18 години; както и че не се предлага синализиране и на седмите постоянни зъби. По този сигнал е постановено Решение № 137/ 21.03.2025 г. на КЗДискр., от което Д. е останал недоволен и е подал жалба до съда. АПК е общ закон и урежда в чл. 15, ал. 2 от АПК подаването на сигнал. За подаване на предложение и сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес, какъвто трябва да е налице за страните по чл. 15, ал. 1 от АПК. Самото производство е уредено в глава осма "Предложения и сигнали", като решението, постановено по сигнал не подлежи на обжалване, предвид чл. 124 от АПК. Това разрешение е в съответствие с общата клауза за обжалваемост на всички административни актове, които засягат физически и юридически лица, съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, с изключение на изрично посочените със закон. ЗЗДискр. не съдържа специални разпоредби за подаването на сигнал, с които да се създават отклонения от посочената правна уредба в АПК. В ЗЗДискр са уредени следните механизми за правна защита срещу дискриминация: административно производство пред специализиран орган - Комисията за защита от дискриминация-, като решенията подлежат на обжалване по реда на АПК и съдебно производство – от една страна - исково производство пред районен съд по чл. 71 от АПК и от друга - съдебно административно производство по чл. 73 от АПК по обжалване административни актове, издадени в нарушение на закони, уреждащи равенство в третирането, в/ исково производство по чл. 74 от ЗЗДискр. И двата пътя на защита се прилагат за всички форми на дискриминация, на основата на всички защитени признаци и независимо от това кой е адресат на дискриминация - физическо или юридическо лице. Разликата е в правомощията на КЗДискр и на съда и защитата, която се дава. КЗДискр. може да приложи принудителни административни мерки и да наложи глоба или имуществена санкция. В исковото производство съдът се произнасяне по установителни и осъдителни искове. Производството пред КЗД е административно и съгласно чл. 50 от ЗЗДискр. се инициира по три начина: по жалба; по инициатива на комисията, т.е. самосезиране; или, както е в разглеждания случай- по сигнал. ЗЗДискр не въвежда ново съдържание на понятията "жалба" и "сигнал". Подаването на сигнал представлява уведомяване на компетентните органи за съществуваща нередност, която попада в обхвата на чл. 107, ал. 4 от АПК, като неоснователността на сигнала не е пречка за неговото подаване и няма неблагоприятни последици за сигналоподателя. По закон сигналът не е обусловен от накърняване на лични права и законни интереси и може да се подаде от физически, юридически лица, държавни или общински органи. Правни последици при сезиране със сигнал е, че КЗДискр. не е обвързана с него, нито с направеното конкретно искане, действа в условията на оперативна самостоятелност, а решението по сигнала не подлежи на обжалване от сигналоподателя. Разликата между жалбоподател и сигналоподател е в търсената защита.Сигналоподателят само уведомява КЗДискр. за наличието на неравно третиране на конкретни правни субекти и увреждането на техните права и интереси, а КЗДискр. се произнасяне по сигнала за дискриминиране на тези трети лица. Решението по сигнала не подлежи на съдебен контрол. Жалбоподателят обаче търси защита от КЗДискр. за нарушени негови лични субективни права от неравното третиране, заради което наличието на правен интерес и активна процесуална легитимация трябва да се изследват. Предвид данните по делото, не се твърди дискриминация на д-р Д., а се твърди неравно третиране на евентуални негови пациенти – деца на възраст от 0- до 18 години. Затова се налага извод, че КЗДискр. е сезирана със сигнал, а не с жалба и поради това постановеното от нея решение не подлежи на съдебен контрол по жалба на Д., в какъвто смисъл е определението. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение