Определение № 52 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 108/2016 г.

Производството е образувано по подадена от Е. Б. М. от [населено място], чрез адв. А. Д., частна жалба с вх. № 4872 от 24.04.2015 год. против определение № 103 от 6.04.2015 год. по гр. д. № 1209/2010 год. на ВКС, І г. о., с което в производство по чл. 247 ГПК е допусната поправка на ОФГ в предходното определение № 121 от 28.03.2014 год. по същото дело. Жалбоподателката поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 247 ГПК за поправка на ОФГ, като недопустимо по този ред е създаден изпълнителен титул за насрещната страна Е.-З. Ч., без да е постановено осъдително решение в нейна полза. Изложени са съображения за характера на произнасянето в решението на касационния съд по инцидентен установителен иск, но не и по ревандикационен иск за предаване на владението върху процесния гараж, в какъвто смисъл е издаден обратен изпълнителен лист в полза на другата страна. Допълнителни съображения са изложени в последващи молби и уточнения, подробно изброени в разпореждането от 7.01.2016 год. на л. 38 от настоящето производство. Искането е за отмяна на определение № 103 от 6.04.2015 год. по гр. д. № 1209/2010 год. на ВКС, І г. о. В представен писмен отговор вх. № 8392 от 21.07.2015 год., уточнен с допълнителен такъв вх. № 83 от 6.01.2016 год. насрещната страна Е.-З. Д. Ч. оспорва частната жалба. Настоящият състав намира частната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения: В обжалваното определение съдът в производство по чл. 247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в предходното определение № 121 от 28.03.2014 год. по същото дело, а именно - името на ЧСИ вместо И. Ч. да се чете М. Д. в мотивите на стр. 2, ред 18 отдолу нагоре. Определението в тази му част, предмет на обжалване, е правилно, с оглед наличието на данни за допуснатата очевидна фактическа грешка в имената на ЧСИ, посочени в обжалваното определение /цитираните удостоверения от ЧСИ/. Поради това и същото следва да се потвърди. В останалата му част – по допълване на предходното определение на основание чл. 250 ГПК, същото не е обжалвано /изрично е очертан предмета на обжалване и в молба-уточнение от 30.09.2015 год., вх. № 10400 /л. 59 от настоящето производство/. Видно от съдържанието на частната жалба и последващите молби уточнения, частната жалбоподателка излага съображения относно недопустимостта на издаване на обратни изпълнителни листове с оглед постановеното решение по гр. д. № 1209/10 год. на І г. о. на ВКС. Тези съображения обаче не могат да бъдат обсъждани с оглед постановеното определение № 85 от 9.02.2015 год. по ч. гр. д. № 7328/2014 год. на ІІІ г. о. на ВКС, с което е потвърдено предходното определение № 121 от 28.03.2014 год. по гр. д. № 1209/2010 год. І г. о. на ВКС, и в което производство е даден отговор на същите. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.