Решение № 622 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8366/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агенция по заетостта чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“ Габрово срещу Решение № 864/26.06.2025 г. по адм. дело № 145/2025 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е обявена нищожността на Писмо изх. № 3T2-04-02-03142#27/05.06.2024 год. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ Габрово. Твърди се неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, като се иска отмяната му и вместо него постановяване на друго – за отхвърляне на жалбата срещу оспорвания акт. Ответникът "БГ Индустрия" ЕООД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. С оспореното пред Административен съд Габрово Писмо изх. № 3T2-04-02-03142#27/05.06.2024 год. на директор на Дирекция „Бюро по труда“ Габрово "БГ Индустрия" ЕООД е уведомено, че следва да възстанови сумата от 9 163, 98 лв., представляваща изплатени средства по договор за осигуряване на заетост № 3T2-04-02-03142#4/05.02.2021 г., сключен с Агенция по заетостта в качеството й на конкретен бенефициент на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. Според изложеното в писмото дружеството не е изпълнило поетия ангажимент за осигуряване на субсидирана и несубсидирана заетост на заявените свободни работни места. За да постанови обжалваното съдебно решение, АС – Габрово е приел, че оспореният акт /писмото/ е нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен орган. Изложил е мотиви, че същото е издадено от орган, за когото не е налице нито законова, нито делегирана компетентност да издава индивидуални административни актове, с които да констатира неизпълнение на административните договори по Проект BG05M9OP001-1.106-0001 “Заетост за теб“ и съответно да налага санкции и отправя покана за доброволно плащане. Посочил е, че тъй като с налагането на санкция /от наказателен, административен и прочие характер/ най-тежко се засягат правата и законните интереси на даден правен субект, правомощието за налагането й следва да бъде изрично и надлежно уредено, независимо от акта, с който то се предвижда, каквото възлагане в конкретното производство не се установявало /включително и от изисканите от съда и предоставени от органа заповеди - № РД-11-00-1049/24.06.2020г. и № РД-11-00-895/09.06.2020г./. Постановеното от АС - Габрово решение е недопустимо. Предмет на оспорване пред административния съд е Писмо изх. № 3T2-04-02-03142#27/05.06.2024 г., издадено от директор на Дирекция „Бюро по труда“ Габрово, на когото със заповед № РД-11-00-1049/24.06.2020г. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е делегирал правомощия във връзка с изпълнение на Проект BG05M9OP001-1.106-0001 “Заетост за теб“ /сключване на договори по проекта, подписване на допълнителни споразумения и приложения към тях и т.н./ от името и за сметка на Агенцията по заетостта. Въпреки това издателят на административния акт /какъвто характер писмото безспорно има/ не е конституиран като ответник по делото, не е призоваван за съдебните заседания и не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство. Пред АС Габрово като ответник е конституирана Агенцията по заетостта, която е била призовавана и е участвала чрез процесуален представител в откритите съдебни заседания, а в настоящото производство е касационен жалбоподател. Предвид изложеното, касационният състав намира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо като постановено без участието на надлежната страна в процеса – издател на акта. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт, като за правилното конституиране на страните съдът следи служебно /чл. 154 ал.1 от АПК/. В настоящия случай административният съд не е изпълнил това свое служебно задължение, като вместо издателя на оспорения пред него административен акт - директора на Дирекция „Бюро по труда“ Габрово е конституирал като ответник Агенцията по заетостта, която не е процесуално легитимирана да участва в съдебното производство. Надлежното конституиране на посочените от закона страни е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, неналичието на която опорочава постановения по него съдебен акт като недопустим. С посочената заповед № РД-11-00-1049/24.06.2020г. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е делегирал свои правомощия на директора на Дирекция „Бюро по труда“ Габрово, в съответствие с предвидената за това възможност в Устройствения правилник на Агенцията по заетостта да предоставя свои функции на директорите на Дирекции „Бюро по труда“, както и на други длъжностни лица от администрацията. В случая заповедта за предоставяне на правомощия е такава за делегирането им, поради което органът, на който са делегирани правомощия е надлежната страна в процеса, за разлика от случаите на предоставяне на правомощия в хипотезата на заместване, когато органът действа от името на замествания /в този смисъл е Тълкувателно решение № 4/ 22.04.2004 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС/. Предвид горното, издател по делегация на оспореното писмо е директорът на Дирекция „Бюро по труда“ Габрово и именно той е административният орган, който следва да бъде конституиран като ответник по делото, съгласно чл. 153, ал. 1 АПК. По изложените съображения, обжалваното решение като постановено с участието в процеса на ненадлежна страна, е недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Същото следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Габрово, при съобразяване с мотивите на съда относно конституирането на страните. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,